Юлия Георгиева е на 45 години, 20 от които е посветила на превенцията на наркомании. Раздавала е стерилни спринцовки по улиците, карала се е с политици и държавни чиновници, организирала е протести, заставала е зад различни каузи. Основната й цел е в България да има все по-малко наркозависими, а отношението към тези, които вече са „закачени“ да е с нужното уважение и грижа. Днес с нейна помощ повторно се открива "Розовата къща" - пространство на център "Посоки", което и преди помагаше на наркозависими хора, но през тази пролет фондацията, която го финансираше обяви, че вече няма пари.
Юлия е прегърнала каузата да вдъхне втори живот на къщата най-вече по една причина: това е било единственото място в София, където хора със зависимости, често бездомни, без документи и каквато и било подкрепа, получават базисна помощ. Веднага, щом стана ясно, че центърът може да затвори врати, оглавяваната от Юлия фондация "Център за хуманни политики" обяви, че ще направи всичко възможно да го запази. И така няколко месеца по-късно, след мащабна онлайн кампания, днес дойде моментът, в който Юлия и нейните колеги откриха офицално новата – стара „розова къща“.
От 19 юни център „Посоки“ ще работи с трима души персонал, а издръжката му е осигурена за три месеца напред.
Преди да оглави фондация "Център за хуманни политики" Георгиева беше част от екипа на друга неправителствена организация - "Инициатива за здраве". В средите на неправителствения сектор е позната като човек, организиращ редица обучения, посветени на превенцията от наркомании. Работи също с Българската асоциация по семейно планиране.
"Години наред работех пряко с хора, които са зависими, често бездомни, обикновено без документи, но пък имат огромни сърца! След като Министерството на здравеопазването съвсем абдикира от работата си с тях, в София остана едно-единствено място, където могат да намерят разбиране, социална и здравна информация, колегите да ги сръчкат да отидат на лекар, да получат съвет и ясни насоки. Едно-единствено място в този огромен град, където могат да изядат филия с лютеница и да стоплят телата и душите си", написа Георгиева веднага след новината за предстоящото закриване на къщата през тази пролет.
Тези й думи се оказаха в основата на голямо количество дарения, с които къщата се запази.
Стойността на наема и режийните е около 900 лева на месец, а екипът струва още около 1500 лв., ако се свият максимално всички разходи, отбелязват от организацията. За миналата година през къщата са минали над 130 души. Много от тях редовно ползват услугите на центъра. Той работи три дни седмично до ранния предиобед. Всеки може да потърси подкрепа, структурата е отворена за хората, които не участват в програми за рехабилитация, няма никакви изисквания към тях или условия за да посетят центъра.
„Между 120 и 150 човека на година минават през „Посока“. И да – това число изглежда малко, но за тези хора Розовата къща е всичко, което имат. Нямат друго. Бяхме длъжни да го направим“, казва пред Свободна Европа Георгиева. „Разбира се, ние ще продължим да набираме средства. И изобщо не възнамерявам да се отказвам, защото има смисъл“, казва тя.
Паралелно с това в момента Георгиева работи по проект, който ще цели превенция от наркотици в училищата.
Понякога губи битки и не се възприема за успешна, но същевременно всяка сутрин намира мотивация да продължава да се бори за „някои съвсем човешки и напълно нормални неща, които за съжаление обществото ни продължава да неглижира“.
