Напредък в преговорите между София и Скопие има, но е по-малък от желаното. Това научи Свободна Европа от двамата съпредседатели на Съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, за краткост наричана Комисия за учебниците по история. Зададохме сходни въпроси на двамата. Публикуваме тук отговорите на проф. Драги Георгиев, съпредседател, излъчен от македонска страна.
В публичното пространство широко се обсъждат несъгласията между българските и македонските делегати в Комисията във връзка с фигурата на Гоце Делчев. Това ли е най-сериозното противоречие, което имате до момента?
От началото на работата на Съвместната комисия беше ясно, че разликите в позициите на двете страни ще се задълбочат, когато се разглеждат по-близки до съвременността исторически периоди, а именно втората половина на XIX и първата половина на XX век. Причината е, че двете национални историографии в продължение на повече от шест десетилетия имат диаметрално противоположни разкази за чувствителни явления и процеси, съответно и за въпроси, свързани с идентичността през този период. Работата ни е затруднена и от факта, че тези наративи често са били и още са използвани изключително в национален и националистически контекст, което прави обективния подход към тези толкова чувствителни въпроси в българската и македонската история почти невъзможен. Ето защо ще бъде необходимо повече време и търпение. Необходимо е също така работата на Комисията да бъде разбирана като процес, не като събитие, и да не бъде настоявано за бързи решения, направени под политически натиск.
В какво се заключава проблемът с фигурата на Гоце Делчев? Каква е македонската позиция?
Досега Комисията размени два текста за Гоце Делчев – един от българска и един от македонска страна. Що се отнася до българския текст, македонската страна отбеляза, че той не отразява в достатъчна степен македонската историческа традиция, отнасяща се до личността на Гоце Делчев. Основното несъгласие от българска страна с македонския текст беше във връзка с предложената дата за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев. Както вече е ясно, сред датите, предложени от наша страна, беше 7 октомври, датата, на която останките на революционера са пренесени от Народна република България в Народна република Македония през 1946 г. Бих искал да подчертая, че освен 7 октомври, ние предложихме и други дати, свързани с Гоце Делчев. Разбира се, има и други противоречия и различия в гледните точки, които трябва да бъдат обсъдени през септември, но те могат да бъдат преодолени с добра воля и от двете страни.
Дискусията за идентичността на Гоце Делчев, която през последните дни се разпали в публичното пространство и в двете страни, беше всъщност резултат по-скоро от политически изявления, отколкото от работата на Комисията. Тези изявления са непродуктивни и показаха колко малко е необходимо, за да се изостри напрежението в двете страни, кокато става дума за чувствителни въпроси.
Освен това целта на работата на Комисията не е да определи идентичността на Гоце Делчев, а неговото значение и за двете общества. При всички случаи настояването на България за бързи решения и македонската реакция показват, че в момента двете общества не са готови за промени в подхода към тези чувствителни въпроси и че са необходими още време и усилена работа.
Очаквате ли евентуалната липса на напредък по спорни въпроси да повлияе на отношенията между България и Северна Македония и по този начин на бъдещите преговори за членство на Северна Македония в ЕС?
В известен смисъл да. Работата на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси от създаването ѝ беше поставена в услуга на полтически интерес, особено в България. Ето защо съм убеден, че резултатите от работата на Комисията сериозно ще повлияят върху позицията на България за преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Това стана ясно при подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни през 2017 г. Смятам обаче, че обвързването на българската позиция по преговорите на Македония за членство в ЕС единствено с работата на Комисията и използването на историческите несъгласия като инструмент за натиск или като причина за блокиране [на преговорите], би означавало липса на политическа визия и би довело до още по-сериозно взаимно недоверие.
Ако противоречията не бъдат преодолени, възможно ли е Комисията да спре работата си?
Съвместната комисия е формирана на базата на решения на правителствата на двете страни. Ако едно от тях смята, че Комисията не оправдава съществуването си, може във всеки един момент да прекрати работата на своята делегация.
Постигнахте ли напредък по други спорни въпроси?
Досега Комисията е постигнала съгласие за съвместно честване на светите братя Кирил и Методий, Св. Климент, Св. Наум, цар Самуил и Григор Пърличев. Освен това Комисията прие съвместни препоръки за праисторията и античността, които да послужат за подобряване на учебниците по история за пети клас в българската образователна система и за шести клас в македонската. В момента тече подготовката на такива препоръки за периода на Средновековието. Като се има предвид, че някои подобни комисии работят в продължение на няколко десетилетия, смятам, че за една година и общо шест проведени срещи това е добър резултат.
Срещате ли обществена подкрепа за работата на Комисията в Северна Македония или за хората е трудно да я приемат?
Смятам, че македонското общество е разделено по въпроса с работата на Комисията. Част от гражданите определят работата ѝ за необходима, за да бъдат направени първите стъпки към преодоляване на историческите недоразумения между двете страни и към проправяне на пътя към европейска интеграция. Друга причина е, че така самите ние се отърсваме от собствените си съмнения и въпроси за нашето минало. Работата на Комисията е възприемана като процес, чрез който да бъде окуражено и ускорено съзряването на нашето общество, особено що се отнася до миналото ни. В този смисъл смятам, че българското общество също трябва да покаже повече зрялост и отвореност в подхода към историческите противоречия с Македония.
Разбира се, има друга част от македонското общество, която вижда работата на Комисията в особено негативни измерения и смята, че този процес означава предателство на националните интереси. Мисля, че това отношение е резултат от страха да обсъждаме отворено миналото и от недостатъчно смелата историография. Тази затвореност показва също определена липса на увереност у македонското общество, за каквато няма реални предпоставки.
