Той успява да издири неиздирваемото. Особено ако става дума за картина или за хора, които създават картини. Дължим му откритието на нещо, което често се отрича – че българските художници са имали свои форми на съпротива срещу цензурата и репресиите на комунистическия режим. Днес изкуствоведът Красимир Илиев открива нова изложба, в която са събрани рисунките на Райко Алексиев – карикатурист, журналист и издател, пребит до неузнаваемост през ноември 1944 г. и починал от раните си. Неговите карикатури, отпечатани във вестниците „Щурец“, „Барабан“, „Българан“, „Смях и закачки“, както и маслените му пейзажи, досега не са били показвани на едно място. До 14 юли изложбата може да бъде видяна в галерията, носеща името на убития художник, на столичната улица „Раковски“.
Красимир Илиев е роден през 1958 г. Завършил е изкуствознание в художествената академия в София. Дипломната му работа е посветена на художника Иван Милев. Повече от 20 години работи като художник на свободна практика, със самостоятелни изложби в Германия и България. От 2007 г. е уредник в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Оттогава започва и по-усилената му изследователска работа – сам или заедно със свои колеги той организира изложбите на Иван Георгиев – Рембранда (2008), Никола Петров (2011), Сирак Скитник (с Пламен Петров, 2013), Илия Бешков (2017), Александър Добринов (с Аделина Филева, 2018).
Книгата му „Форми на съпротива“ (2016) изважда на показ не само репресиите срещу художниците, но и начина, по който творците са отстоявали своето достойнство, свобода и право на творчество извън естетическата цензура – битка, в която Райко Алексиев не успява да участва, защото е сред първите убити от новата власт.
