Текстовете, предложени от Министерство на правосъдието за промяна на Наказателно-процесуалния кодекс по-скоро се приближават до създаването на механизъм за натиск срещу председателите на двете върховни съдилища, като същевременно отново оставят фигурата на главния прокурор недосегаема. Предвижданите мерки за търсене на отговорност на председателите на ВКС и ВАС могат да изложат двамата, а поради това – и ръководените от тях съдилища и магистратите в тях, на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата.
Това заявяват десет организации в писмо до Европейската комисия, Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия. В него те правят анализ на предложенията на Кирилов за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), които той публично представи в петък.
Десетте организации, подписали писмото до европейските институции, са Съюзът на юристите в България, чрез изпълнителното си бюро, Български адвокати за правата на човека, Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика, Българският хелзинкски комитет, Българският институт за правни инициативи, Съюзът на съдиите, Програма „Достъп до информация“, Антикорупционният фонд и Центърът за независим живот.
Десетте организации критикуват изначално идеята за еднакъв ред за започване на разследване срещу тримата големи. „Необходимостта от такъв специален ред по отношение на председателите на върховните съдилища не е обоснована, тъй като няма основания и не се твърди, че общият ред е неприложим спрямо тях“, заявяват те.
Друга критика в писмото им е по отношение на идеята на министър Кирилов разследванията срещу тримата големи да започват по предложение на трима членове на съответната колегия или на министъра на правосъдието, а разрешението за тях да се дава от Пленума на Висшия съдебен съвет с мнозинство от 17 гласа (при 25 членове на съвета).
„Решението“, пишат организациите, „може да бъде формирано с гласовете на прокурори, следователи и представители на парламентарната квота и на практика да изключи гласовете на шестимата съдии, избрани от самите съдии“. И заявяват: „Това излага председателите на върховните съдилища на външна намеса и натиск от страна на министъра на правосъдието и представителите на не-съдебната квота във ВСС и рискува да оказва сплашващо влияние върху съда“.
Третият им основен аргумент срещу предлаганите изменения е, че „безспорното влияние на главния прокурор върху членовете на ВСС от прокурорската квота (както в прокурорската колегия, така и в Пленума на ВСС) запазва невъзможността за ефективното и независимо разследване на главния прокурор от лица, които не са негови подчинени, каквото следва да се въведе в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „Колеви“. „Предлаганите изменения не осигуряват независимо разследване на главния прокурор на всички етапи от наказателното производство, както изисква ЕКПЧ и поради това нямат отношение към изпълнението на това решение. Така, освен при първоначалния си избор, председателите на върховните съдилища са изложени на допълнителна външна намеса и натиск от представителите не-съдебната квота във ВСС. Това нарушава обективната независимост на двете върховни съдилища и оказва сплашващо влияние върху техните решения“, заключават десетте НПО в писмото си до европейските структури.
В него се припомнят препоръките на Венецианската комисия от 2017 г. да се въведе процедура за импийчмънт и да се ревизира тази за освобождаване на главния прокурор заради тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения или действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В писмото се припомнят и препоръките на европейските прокурори, които направиха независим анализ на държавното обвинение в България. И се прави анализ на изискванията на правото на ЕС за независимост на съдиите.
