България и Северна Македония отново влязоха в остри исторически спорове. Поне ако съдим по коментарите през последните дни. Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов заяви, че Скопие използва България, за да „си прокара политиката за НАТО и ЕС“. Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева пък заяви, че от Северна Македония „не искаме нищо повече от истината“.
Повод за тези изказвания стана поредното заседание на съвместната българо-македонска комисия, която трябва да работи за предодоляването на историческите спорове между двете държави. По време на срещата учените от двете страни не се разбраха за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев.
„Дискусията за идентичността на Гоце Делчев, която през последните дни се разпали в публичното пространство и в двете страни, беше всъщност резултат по-скоро от политически изявления, отколкото от работата на Комисията“, отговори писмено на Свободна Европа съпредседателят от страна на Северна Македония проф. Драги Георгиев.
„Емоционалното съсредоточаване само върху острите спорове е заредено с извъннаучно напрежение“, напомни в своите отговори на въпросите на Свободна Европа съпредседателят от българска страна проф. Ангел Димитров.
Какъв все пак е проблемът и какво значи това за отношенията между двете държави, разясняват двамата учени и съпредседатели на комисията по исторически въпроси:
Разликите за Гоце Делчев
България не е съгласна с една от предложените от Скопие дати за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев – 7 октомври. На тази дата през 1946 г. останките му са предадени от комунистическия режим в София на Скопие, тогава част от Югославия.
Гоце Делчев е сред водачите на Вътрешната македоноодринска революционна организация (наричана в югозападната ни съседка Македонска революционна организация). Историците в двете държави интерпретират различно характера и целите на органицзацията и нейните членове. В България се набляга на това, че целта на огранизацията е постигане на автономия на Македония с цел по-късно тя де се присъедини към Княжество България. В Северна Македония пък се изтъква, че автономията е първа стъпка към създаване на независима македонска държава. От там идват и споровете за ролята на Гоце Делчев в историята на двете страни.
Предложението паметта на революционера да се чества на 7 октомври „означава неразбиране, че една от последиците от рухването на комунистическата система бе възстановяването на историческия континиум, насилствено прекъснат с утвърждаването на комунистическата власт, която силово заличаваше или удобно моделираше паметта за идеологическо неудобното за нея историческо време“, коментира проф. Ангел Димитров. „Нашите колеги съсредоточават вниманието си не върху личността на Гоце Делчев в контекста на неговото историческо време, а върху далеч по-късно формираното отношение към него, в драматично променените Балкани след Втората световна война.“
От думите на проф. Димитров стана ясно, че българската страна иска значителни отстъпки от македонската. София не е склонна да отстъпи от позицията си.
„Нашата позиция е ясна: професионално безотговорно е да игнорираме огромния масив от документални свидетелства, български и чужди, някои от ръката на самия Делчев... Той е знаел кой е, какви са хората, които са го следвали и за какво са се борели.“
Северна Македония също има резерви към предложенията на България. „Що се отнася до българския текст, македонската делегация отбеляза, че той не отразява в достатъчна степен македонската историческа традиция, отнасяща се до личността на Гоце Делчев“, коментира проф. Драги Георгиев. Той изтъкна, че 7 октомври е била една от няколкото предложени дати за съвместно честване.
Различията започват от IX век
Членовете на комисията вече са обсъдили по-ранни исторически периоди и сред темите на дискусиите им са били исторически личности като цар Самуил, натоварени със силен емоционален заряд и в двете страни. По тях обаче е постигнато съгласие, за разлика от личността на Гоце Делчев. Значи ли това, че този спор е най-голямото препятствие и непреодолимо ли е то?
И двамата съпредседатели признават, че дискусията за този исторически период е сложна. Проф. Димитров обаче определя разговорите за цар Самуил като не по-лесни. „Всъщност, нашите разминавания в интерпретацията на миналото с колегите от Скопие са фундаментални. За представянето в учебниците на Старата история, на праисторическото време и на Античността бавно постигнахме съгласие, защото колегите разбират, че обвързването на Северномакедонското настояще с антична Македония е научно несъстоятелен анахронизъм. От тук нататък обаче, особено от средата на IX век, когато започва общата история на България и нашата млада съседка Република Северна Македония, започват противоречията.“
Проф. Георгиев разказва, че от началото на работата на Комисията е било ясно, че несъгласията ще се задълбочават с приближаването до съвременноста. „Причината е, че двете национални историографии в продължение на повече от шест десетилетия имат напълно противоположни разкази за чувствителни явления и процеси. Работата ни е затруднена и от факта, че тези наративи често са били и още са използвани изключително в национален и националистически контекст, което прави обективния подход към тези толкова чувствителни въпроси в българската и македонската история почти невъзможен. Ето защо ще бъде необходимо повече време и търпение.“
Лост за политически натиск?
Ще се отразят ли несъгласията на пътя на Северна Македония към ЕС? Според проф. Георгиев това би могло да се очаква. „Убеден съм, че резултатите от работата на Комисията сериозно ще повлияят върху позицията на България по преговорите на Северна Македония за членство в ЕС. Това стана ясно при подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни през 2017 г.“
„Смятам обаче, че обвързването на българската позиция по преговорите на Македония за членство в ЕС единствино с работата на Комисията и използването на историческите несъгласия като инструмент за натиск или като причина за блокиране [на преговорите], би означавало липса на политическа визия и би довело до още по-сериозно взаимно недоверие.“
Проф. Димитров изтъкна, че българската част от Комисията е готова да работи „въпреки усложнената работна атмосфера, но оценката за постигнатото и за бъдещето на комисията ще бъде политическа”.
Напредък обаче има, и то значим
Съгласие обаче е постигнато по редица спорни теми. „Досега Комисията е постигнала съгласие за съвместно честване на светите братя Кирил и Методий, на Св. Климент, Св. Наум, цар Самуил и Григор Пърличев. Освен това Комисията прие съвместни препоръки за праисторията и античността, които да послужат за подобряване на учебниците по история за пети клас в българската образователна система и за шести клас в македонската. В момента тече подготовката на такива препоръки за периода на Средновековието“, обясни проф. Георгиев.
„Имаме съгласие, че делото на светите братя е спасено и развито тъкмо в Средновековна България, откъдето става достояние на славянските народи“, конкретизира проф. Димитров. „Че като израз на политиката на българските владетели княз Борис и цар Симеон са създадени книжовните школи в Плиска, Преслав и Охрид, че самият празник на 11/24 май е създаден в България като пръв светски национален празник, както и че цар Самуил е български владетел. Остава да видим обаче как това съгласие ще доведе до необходимите корекции в македонските учебници.“
Оценките за напредъка от двете делегации обаче се различават. Драги Георгиев определя резултата за шестте проведени заседания в рамките на малко повече от година като добър особено в контекста на факта, че подобни комисии в други държави работят в продължение на десетилетия. Ръководителят на българската делегация смята, че напредъкът е „далеч и от желаното, и от възможното”.
Проф. Георгиев е резервиран към настояването за изглаждане на проблемите в кратки срокове. „Настояването на България за бързи решения и македонската реакция показват, че в момента двете общества не са готови за промени в подхода към тези чувствителни въпроси и че са необходими още време и усилена работа.“
"Национално предателство"
Двамата историци отчитат, че част от гражданите на двете държави са противници на работата на Комисията. В Северна Македония някои дори я смятат за „предателство на националните интереси“. „Мисля, че това отношение е резултат от страха да обсъждаме отворено миналото и от недостатъчно смелата историография“, коментира Драги Георгиев.
„В случая отговорността на историците, но много повече на политиците, е да не чакат обществото да „узрее“ за необходимите и неизбежни промени, а да обяснят ясно, че те са знаци по пътя към доброто бъдеще и на двете държави, и на политически сеизмичните Западни Балкани”, заключава проф. Димитров.
Работата на Комисията продължава със заседание през септември, на което отново ще бъде обсъден въпросът за съвместното честване на паметта на Гоце Делчев. Съпредседателите казаха пред Свободна Европа, че се надяват, че научните агрументи ще надделеят над политическите нагласи.