„Моето дълбоко убеждение е, че нашият ангажимент трябва да бъде за тримата. [...] Това, че Вие имате фикция към главния прокурор, не освобождава гражданина Х да има фикция към председателя на административния съд, примерно. Нека да не проявяваме субективизъм, режимът трябва да е принципен, трябва да е наравно и смятам, че няма как да предвидим уредба само и единствено за единия, защото това се харесва или се настоява от определен кръг лица...“
Думите са на правосъдния министър Данаил Кирилов по време на първото междуведомствено обсъждане на идеите му за обща процедура за отстраняване и разследване на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт – председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Раздразнението му е предизвикано от забележката на Иван Брегов от Института за пазарна икономика (ИПИ), че европейските институции никога не са настоявали за общ механизъм, а за гаранции, че срещу главния прокурор може да се проведе независимо разследване.
Тази позиция е защитавана през последните 10 години от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), Европейската комисия, Венецианската комисия, както и от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Препоръчаният от Брюксел независим анализ на прокуратурата също констатира липсата на независима фигура, която би могла да разследва главния прокурор в случай на данни за престъпление, извършено от него.
Именно това припомни Брегов на правосъдения министър в петък, след като повече от час и половина Кирилов защитаваше идеята си, че главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища трябва да бъдат поставени в еднаква позиция при евентуално разследване.
Не е индивидуална телефонна комуникация на лица, които водят разговори на много ниско ниво в Брюксел
„Вашата теза за прокурора я слушам аз лично 4 години... Изпълняваме напълно вашата частична фиксация и затова ще продължа и да споря, но за това имаме много формати. Ако искате, най-присъщото място за такъв дебат, е парламентът. Не е и телефонната комуникация от някои лица от Брюксел. Посочвам! Не е индивидуална телефонна комуникация на лица, които водят разговори на много ниско ниво в Брюксел“, повиши тон правосъдният министър, сочейки към Брегов.
Правният коментатор на ИПИ помоли Кирилов да уточни как проследява телефонните разговори, за които говори и в какъв контекст въобще ги споменава, но той подмина въпроса. Малко по-късно се върна на него, но само за да заяви лаконично, че не е имал предвид лично Брегов.
Освен намека, че ползва информация за „телефонните комуникации“ на изявени критици срещу законодателството, предлагано от управляващите, Кирилов сведе дискусията с представители на магистратурата до обикновена формалност. Която може по-скоро да легитимира предложенията на правосъдното ведомство, отколкото да усъвършенства лансираната реформа.
Като го обявявам пред вас и поемам отговорността за това, аз си оставам зад това
„Готов съм за всички възможни процесуални варианти на законодателна инициатива. Тоест, като го обявявам пред вас и поемам отговорността за това, аз си оставам зад това, но ако решите съвсем да го разделим, аз вероятно ще търся благоприятно време и лимит от време, за да бъде обсъдено с вас и респективно, ако се наложи, и в друг формат. И след това ще търся законодателна процедура да бъде обсъдено, тоест, обществено обсъждане, съгласуване, Министерски съвет, Народно събрание. Притеснява ме, че малко бавно ще стане, но до... Другият вариант е, ако на един етап, в професионалната среда се получи подкрепа, включително от г-н Брегов, да кажем, да го приемем, че това е един широко подкрепен вариант и тогава с ваше съгласие да търсим по-кратка законодателна процедура.“
Пояснението на Кирилов бе в отговор на въпрос дали той действително се интересува от мнението на юристите и какви са прагматичните стъпки, които планира да предприеме оттук нататък. В края на обсъждането той покани всички членове на ВСС да присъстват персонално на следващата дискусия по темата на 24 юни, подчетавайки, че след това ще очаква и институционална позиция на съвета.
Засега предложенията на Кирилов срещат откровени критики и неодобрение от съдии, следователи и представители на неправителствения сектор. Единствено прокуратурата демонстрира открито подкрепата си за идеята „тримата големи“ да бъдат отстранявани по една и съща процедура.
