Парламентът на Албания откри процедура за отстраняване на президента на страната Илир Мета. Причината - решението му да отмени местните избори, които трябваше да се проведат в края на юни.
„Конституцията и изборното законодателство не позволяват на президента да отмени изборите“ се казва в текста на резолюцията. В нея действията на Мета са определени като „безпрецедентни“, а той е обвинен в „ лишаване на албанците от правото им да избират свои представители“.
По-рано президентът бе отправил молба към политическите партии да постигнат компромис за алтернативна дата, на която да бъдат проведени изборите. Въпреки призива, опозиционната Демократическа партия, която напусна парламента през февруари с обвинения към властта за фалшифициране на резултата от последните избори, обяви, че няма да участва в местните избори. Управляващата Социалистическа партия пък не приема нито позицията на президента, нито тази на опозицията и иска изборите да се проведат, както е предвидено, на 30 юни.
Според Илир Мета продължаващата криза изпарява всички шансове на страната да започне преговори за присъединяване към ЕС.
Какво се случва в последните години в Албания?
Още през 2016 г., когато премиер отново бе Еди Рама, информация от немски и италиански източници разкри, че в страната съществуват 363 района, в които се отглежда канабис. Новината обиколи Европа и беше поредната, свързваща правителството с корупционни практики. Според информацията печалбата от продажбата на канабис в страната е близо 5 милиарда долара, което се равнява на половината от брутния вътрешен продукт, а част от печалбите се използват от трафикантите за осигуряване на комфорт от правителството.
През 2017 г. в Албания се проведоха парламентарни избори, които отредиха нов мандат на Социалистическата партия на Еди Рама и мнозинство в парламента, оставяйки демократите на Лулзим Баша на второ място.
В края на 2018 г. бяха направени разкрития, които уличават кметове и ключови фигури на социалистите във връзки с мафията, която им е оказала съдействие по време на парламентарните избори. Тези разкрития доведоха до масови протести срещу властта с искания за оставката на правителството. Демонстрациите, които бяха оглавени от лидера на демократите Лулзим Баша, продължават и до днес.
Заради обвиненията в корупция в средата на декември Рама освободи 4-ма членове на кабинета, а преди това оставка бе подал и вътрешният министър.
Въпреки това, министър-председателят отказа да подаде оставка, твърдейки, че страната му се развива в правилната посока, което ще и предостави шанс за бленуваното присъединяване към ЕС.
Кризата с корупционния скандал, обаче не е единствената, която силно разклати държавата в края на миналата година. През декември в страната се проведоха масови протести на студенти. След като дълго време отказваше да приеме исканията им, правителството все пак бе принудено да обещае, че ще оттегли представителите си от управлението на университетите, както и че ще намали таксите, допълнителното доплащане за изпити и ще предприеме нова реформа, която да спре плагиатството на научни трудове.
Какво казва ЕС
В края на май Европейската комисия публикува своите оценки и препоръки относно реформите на страните в Западните Балкани и Турция. В коментарите си за Албания документът посочи, че страната е осъществила реформи в областите, които ЕС е определил за ключови през 2018 г. като борбата с корупцията и реформирането на съдебната система. Зам.-председателят на ЕК и Върховен представител на ЕС по въпросите за външните работи Федерика Могерини дори отправи препоръка за започване на преговорите за присъединяване.
Преди няколко дни председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че трябва да бъде направено всичко възможно за провеждането на местните избори, тъй като липсата на такива би намалило драстично възможността за по-нататъшни стъпки в посока европейската интеграция на страната.
Засега обаче възможност за компромис не се вижда - социалисти и демократи отказват да преговарят, а протестиращите остават по улиците с искания за нови избори и справедливост, докато президентът търси баланс в опит бъдещето на страната в ЕС да не бъде загубено.
