Драгомир Бучев е съдебен заседател. С други думи, той представлява обществото в съдебни състави по наказателни дела и има равен глас с този на съдия. Едновременно с това той е разследван през последните 13 години за длъжностно присвояване на 2.5 млн. евро от държавното дружество „Консолид комерс“, на което е бил управител.
Да се ползва с авторитет и добро име в обществото
Въпреки това Драгомир Бучев правораздава в Софийския градски съд (СГС), тъй като формално отговаря на условията: да е пълнолетен български гражданин, да не е осъждан за умишлено престъпление и „да се ползва с авторитет и добро име в обществото“.
Процедурата, по която се избират съдебните заседатели в България обаче от години е непрозрачна и е доминирана от представителите на партиите в общинските съвети. Затова е спорно как и дали изобщо при избора им местната власт преценява доколко те отговарят на третото условие, засягащо пряко моралните им качества.
Историята на Драгомир Бучев с "Консолид комерс"
Аферата „Консолид комерс“ става публично достояние през 2006 г. Обвинени за източването на 2.5 млн. евро от държавното дружество са бившите членове на ръководството му Владимир Милев, Иван Табаков и Драгомир Бучев.
Впоследствие Бучев е издирван от Интерпол близо 2 години преди да бъде задържан и екстрадиран от Лихтенщайн. В началото на 2012 г. тримата получават на първа инстанция присъди от по 7 години затвор, но делото така и не е разгледано докрай. Вместо това нееднократно е връщано за доразследване на прокуратурата, а по последни данни предстои тя за пореден път да го внесе в съда.
Според досегашната теза на разследващите тримата са отговорни за неправомерния превод на 2.5 млн. евро на финансовата компания „Форекско“, в чиято управа до 2004 г. е работил Владимир Милев.
Случаят добива международна известност
Междувременно данни за потока на парите по случая с „Консолид комерс“ се появиха в т.нар. афера „Офшорлийкс“. През 2012 г. Международният консорциум на разследващите журналисти получи достъп до данни за 122 000 фирми, базирани в 10 офшорни зони. Именно там българският представител в консорциума – Станимир Въгленов от „24 часа“, открива и следи от предполагаемото източване.
„Трима от ръководството на „Консолид комерс“ откраднаха 5 млн. лева и ги преведоха във финансовата къща на единия. Снощи открих фирмите, с които е направил схемата. Едната е на Вирджинските острови и е създадена година и половина преди скандала“, заявява Въгленов пред бТВ на 25 май 2013 г.
Съдебен заседател по делото срещу Десислава Дишлиева
Цялата тази история вероятно нямаше да стане публично известна, ако на 7 март тази година Софийската градска прокуратура (СГП) не бе поискала отвода му. Той се оказва съдебен заседател по делото за пране на пари срещу Десислава Дишлиева – сестра на бившата жена на окончателно осъдения за пране на пари от наркотрафик Евелин Банев-Брендо.
Към този момент Бучев вече е изваден от системата за случайно разпределение в СГС през януари тази година именно заради висящото си обвинение. Той обаче е определен за съдебен заседател по делото срещу Дишлиева преди това. Затова и СГП му иска отвод два месеца по-късно.
Бучев и другият съдебен заседател в тричленния състав обаче са на мнение, че основания за отвода му няма, тъй като няма данни той да е прстрастен по конкретния казус. Допълнителен елемент в цялата история е фактът, че и по делото срещу Дишлиева, и по това за източването на „Консолид комерс“ като адвокат се явява Ина Лулчева. Бучев, който е обвиняем заедно с нейния клиент Владимир Милев, обаче заявява, че няма никакви отношения с нея и не вижда проблем да продължи да разглежда процеса срещу Дишлиева.
Съдията намира основание за отвод, но е малцинство
Хипотетична възможност за възникване конфликт на интереси
„Намирам, че съдебен заседател Драгомир Бучев, в качеството си на един от обвиняемите по цитираното досъдебно производство, може да има общи или противоречиви интереси с другия обвиняем по същото досъдебно производство – Владимир Милев, защитаван от адвокат Лулчева, респективно налице е хипотетична възможност за възникване конфликт на интереси между съдебен заседател Драгомир Бучев и адвокат Лулчева“, пише в особеното си мнение по отказания отвод съдия Петър Стоицев.
Макар че е председател на съдебния състав, неговото мнение се явява малцинство срещу двамата съдебни заседатели, които отхвърлят искането за отвод. Впоследствие са отхвърлени още две подобни молби по отношение на Бучев.
В крайна сметка той си прави самоотвод на 23 май тази година, но само защото информация за темата на предишното заседание по делото срещу Дишлиева е била публикувана в онлайн изданието „България днес“. Но не и заради съмненията, че течащото срещу него разследване подкопават „авторитета и доброто му име в обществото“.
Макар и в крайна сметка обвиняемият съдебен заседател сам да се отстранява от делото срещу Десислава Дишлиева, този случай поставя въпроса за ефективността на критериите, по които се избират представителите на обществото в съдебната власт. Както и дали подборът им не е толкова непрозрачен, че да провокира съмнения, че е компрометиран.
Списъците със съдебни заседатели в България се съставят на квотен принцип от партиите, участващи в съответните общински съвети. След това формално се утвърждават от общите събрания на съдилищата.
Поредната общинска порочна практика
„Това е тема, по която има консенсус и всяка партия си нарежда членове и приближени симпатизанти. Номинацията става на политически квоти. Това е и причината да не участвам в гласуването. Поредната общинска порочна практика, в която партийното разпределение трябва да бъде прекратено, а номинациите да минават през обществено открити списъци и изборът на членове от тях да е на произволен принцип“, коментира по този въпрос пред „Капитал“ Иво Божков от Столичния общински съвет.
Каква е ролята на съдебните заседатели
Фактът, че е възможно разследван за източване на 2.5 млн. евро от държавно дружество да правораздава 13 години, след като е станал обвиняем, поставя под сериозен въпрос какви хора участват във взимането на крайните решения по наказателни дела.
При това съдебните заседатели не само имат равен глас с тези на съдиите, но и винаги са мнозинство в съдебните състави. Когато обвинението предвижда над 5 години затвор представителите на обществото са двама срещу един съдия, а когато наказанието може да е над 15 години – трима срещу двама.
Не е без значение и обстоятелството, че няма логика съдебните заседатели да се ползват със същата степен на защита като съдиите, които имат право да правораздават дори и при висящо дело срещу тях. Това е така, защото в противен случай всеки прокурор би могъл да повдигне обвинение на съдия, за да си избере друг по конкретно дело.
Случаят със съдебните заседатели обаче не е такъв – те не са юристи, нямат специална подготовка и единственото формално изискване е да не са осъждани и да се ползват с „авторитет и добро име в обществото“. Дали тези морални качества обаче на практика не се изчерпват само с връзки в местния общински съвет?
