Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС) е проверило над 100 сигнала през 2018 г., но не е установило нито един случай на незаконно подслушване. Това е основното заключение в оповестения преди ден доклад на институцията за дейността ѝ през миналата година.
Дали обаче държавата действително има основания за тази толкова положителна констатация или зад нея се крие бездействие на основния орган, призван да контролира секретните способи за разследване.
Съмненията идват от факта, че непосредствено преди изтичането на мандата му в края на миналата година, бившият председател на Бюрото Бойко Рашков нееднократно предупреди, че работата на органа на практика е била блокирана от нежеланието на останалите трима членове в него да извършват реални проверки. Става въпрос за Огнян Стоичков, Илия Ганев и Огнян Атанасов.
В подкрепа на това свое твърдение той предостави на депутатите от парламентарната комисия за контрол на службите кадрови справки за работата на тримата през целия им мандат. От тях ставаше ясно, че те системно отсъстват без уважителни причини и отказват да водят проверки, които са им възложени с колективно решение.
Въпреки това парламентът ги избра за нов 5-годишен мандат, докато Рашков не беше избран. При това управляващото мнозинство нито се поинтересува от обстоятелствата, изложени в кадровите справки, предоставени им от ръководството на Бюрото, нито реши да ги провери.
А в тях присъстваше едно особено притеснително твърдение – че на 25 септември 2018 г. Стоичков, Ганев и Атанасов успяват да бламират решение за комплексни проверки на органите, имащи отношение към използването на СРС в София. Това се случва за първи път в 5-годишния мандат на този състав.
Неизпълнението на възложените със закон функции не влияе на получаването на заплатата
„Съображенията им да не се извършват дейности, за които е създадено Националното бюро, са следните: до края на мандата остава много малко време (де факто 3 месеца); информацията от посочените проверки следва да се включи в годишния доклад през следващата 2019 г., а тогава съставът на Бюрото може да е друг и т.н. Т.е., защо да работят, щом неизпълнението на възложените със закон функции не влияе на получаването на заплатата. Накратко, през настоящата 2018 г. дейността по ЗСРС на около 50 структури в София остана непроверена.“
85% от структурите, използващи СРС, са непроверени през 2018 г.
Така „на около 85% от общо над 190 структури по чл. 13, 34н 15 и 20 ЗСРС не са извършвани комплексни проверки, респективно Бюрото няма яснота за състоянието на дейностите по използване и прилагане на СРС“, ставаше ясно от въпросните кадрови справки.
Ключовото в тези данни е, че именно в София се намират структурите, които искат, разрешават и използват най-много специални разузнавателни средства на фона на цялата страна. Това са специализираните прокуратура и съд, както и централните звена на МВР, ДАНС и Държавната агенция „Технически операции“ (ДАТО).
Това личи и от доклада на Бюрото за 2018 г. – в него се посочва, че специализираният съд е дал 2542 от всичките 5328 разрешения, издадени в цялата страна през миналата година. И повечето от тях очевидно не са били обект на контрол от единствения орган, имащ подобни правомощия.
Службите подслушват повече, а съдът им отказва по-рядко
Констатацията, че през миналата година не е установен нито един случай на незаконно подслушване поражда съмнения и заради факта, че в същото време използването на СРС расте, а постановените от съда откази за прилагане на специални способи за разследване – намаляват. Според официалните данни в доклада на Бюрото през 2018 г. са отчетени 114 повече искания, 285 повече разрешения и 170 по-малко отказа за СРС.
Тоест, прокуратурата и службите са искали да подслушват повече, съдът по-често им е разрешавал да го правят, а междувременно контролиращият ги орган не е извършил комплексни проверки в около 85% от структурите, занимаващи се с тази дейност. И накрая констатира, че незаконно подслушване, на практика, няма.
Основания за съмнения в правдоподобността на тази констатация се крият и в кариерното минало на настоящите петима членове – трима от тях, включително председателят Павел Иванов – идват от ДАНС, един е лесничей по образование и бивш пожарникар, а само един – юрист.
Настоящият състав на Бюрото не покрива стандарта на ЕСПЧ
Въпреки че Бюрото за контрол на СРС бе създадено по стандарт, наложен от Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) още преди 10 години. А според този стандарт членовете на ключовия орган трябва да имат квалификация, „равна на квалификацията на върховен съдия“.
Още след първоначалното си създаване, този орган бе нарочен като ненужен от ГЕРБ, които го ликвидираха още в началото на първия си управленски мандат през 2009 г. Впоследствие, през 2014 г., мнозинството от БСП и ДПС, излъчило кабинета на Пламен Орешарски, възстанови контролния орган и избра настоящия му състав.
Оглавяваното до края на миналата година от Бойко Рашков Бюро постепенно започна да прави системни проверки на практиката по искане, разрешаване и отказване на секретни способи, проверявайки дали в тези случаи са спазени изискванията по Закона за специалните разузнавателни средства.
В резултат на тази дейност за близо 5 години контролният орган се произнесе по над 500 сигнали на граждани и адвокати. Освен това Бюрото бе в основата на разкриването на порочната практика по разрешаване на СРС-та на конвеир от предишното ръководство на Софийския градски съд (СГС). Именно по материали от тази проверка на 1 година условно бе осъдена и бившата шефка на съда Владимир Янева по делото "Червей".
Конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров
Случайно или не, тази активност доведе до сериозен конфликт на Рашков с главния прокурор Сотир Цацаров, чийто пик бе безпрецедентното отменане на достъпа до секретна информация на бившия зам.-председател на Бюрото Георги Гатев. Именно след неговото отстраняване, членовете в контролния орган останаха четирима и дейността му, по думите на Рашков, бе блокирана от Огнян Стоичков (номиниран от „Атака“), Илия Ганев (БСП) и Огнян Атанасов (ГЕРБ), получили след това нови 5-годипни мандати.
Няма желание да има ефективен външен контрол, а контролът да остане само формален, фасаден
„Няма желание да има ефективен външен контрол, а контролът да остане само формален, фасаден. Нашите политици лишиха българските граждани от една сериозна гаранция срещу незаконно ограничаване на конституционните им права. С най-голямо съжаление трябва да кажа, че тази цел беше постигната с участието на партия, чиято абревиатура съдържа „права и свободи“. А членовете и електоратът на тази партия са страдали десетилетия, включително от незаконно използване на СРС. Тя спокойно замени доскорошния зам.-председател Георги Гатев, един изявен юрист, наказателен адвокат с богата практика, висока квалификация и енергия, с човек, който хабер си няма от това, за което ще получава заплата. Каква правна подготовка има един енергетик за тази работа, и то на позиция зам.-председател на бюрото?“
Думите са на Бойко Рашков пред „Капитал“ по повод избора на новия състав на Националното бюро за контрол на СРС. Споменатият от него зам.-председател е Илко Желязков, бивш кадър на службите, номиниран за поста от ДПС. Освен като бивш разузнавач и инспектор, занимаващ се с „оперативна дейност“, както е посочено в биографията му, Желязков има впечатляващ успех по върховете на българската енергетика.
Кандидатът на ДПС работи в Държавна сигурност от 1981 г. до нейното разформироване, след което преминава последователно в НСС и ДАНС, за да се озове през 2007 г. в ново амплоа, като шеф на дирекция „Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка“ в държавния резерв, където работи и до избирането си за член на Бюрото за контрол на СРС.
Случайно или не, през 2007 г. държавният резерв бе в ресора на тогавашния зам.-министър по бедствията и авариите и настоящ депутат от ДПС и медиен магнат – Делян Пеевски. За връзката между Желязков и Пеевски свидетелстват множество неофициални източници, като през годините той си спечелва и медийното прозвище „лейтенанта на Пеевски“. За силната подкрепа, на която се радва в ДПС, говори и фактът, че Желязков бе лична номинация на председателя на Движението – Мустафа Карадайъ.
