Днес София прайд почти по нищо не прилича на първата си проява. Тогава, през 2008 г., когато в София се провежда първият прайд, организаторите знаят, че събитието крие риск и не може да мине безпроблемно. Въпреки мерките за сигурност, неонацисти и скинари успяват да хвърлят коктейл Молотов и да нападат шествието. Няколко души са леко ранени. В първото събитие за равни права на ЛГБТИ хората тогава участват по-малко от 100 души. 12 години по-късно, през 2019 г, в София прайд са участвали над 5 хиляди. Симеон Василев от фондация “ГЛАС”, която е сред организаторите, твърди, че видимостта на събитието и неговото легитимиране пред обществото е едно от основните постижения.
“Преди 12 години нямаше толкова смели хора, които да излязат на улицата и да търсят правата си. За това време ние успяхме да формираме общност. Много хора, които дори не са от общността, открито изразяват подкрепата си с мотива, че всеки трябва да е свободен да живее живота си така, както прецени”.
Отношението към гей хората в България се влошава
Но все по-големият брой участници, сред които много семейства, не е измерител за успеха, смята Василев. Той цитира последното проучване на фондацията, според което отношението към гей хората в България се влошава. 65% от българите не желаят хомосексуални за съседи. Тези резултати са по-негативни дори от 1999 година. Днес едва 38% от българите биха реагирали, ако станат свидетели на нападение над гей двойка мъже.
“Дори прайдът да изглежда предизвикателно за определени хора, той повдига диалога. Всеки в определен момент може да бъде малцинство и не бива да бъде застрашаван за това”, коментира Василев.
През декември месец билбордове под наслов „Няма нищо страшно - това е просто любов”, бяха вандализирани във Варна. В началото на годината млада жена, определяща себе си като лесбийка, беше нападната и бита в центъра на София, а на 12 февруари в столичния квартал “Лозенец” беше нападната и пребита Галя Петкова.
Една от непременените и все още непостигнати цели на прайда е въвеждането в Наказателния кодекс на квалифицирани състави за престъпления, извършени по хомофобски или трансфобски подбуди - подобно на тези, извършени по расистки и ксенофобски подбуди.
“Заради тези нападения и дискриминацията има нужда от прайда”, коментира Симеон Василев пред Свободна Европа.
Бизнесът и социалните каузи
Нивото на подкрепата за прайда може да влезе едновременно в графата на постиженията и на провалите. За 12 години нито една парламентарно представена политическа партия не е застанала официално зад събитието за равни права. Правили са го само "Зелените" и отделни политици. Исканията на това малцинство не са били легитимирани пред законодателната власт досега. Расте обаче подкрепата на артисти, дипломати и представители на различни сфери на бизнеса. Симеон Василев казва, че все повече компании сами търсят организаторите, за да ги подкрепят. “С имената, лицата и логата си”.
Започнаха да ни атакуват във Фейсбук и изливаха омраза
Агресията срещу първите издания на София прайд сега е пренесена от улицата в социалните мрежи, става ясно от една от кампаниите на верига ресторанти, решила открито да подкрепи ЛГБТИ общността. В началото на месец юни ресторант Skaptobara предложи на клиентите си възможност да избират между “бургер, обвит в омраза и бургер, обвит в любов”. Кампанията беше придружена от надпис “Love/Hate”, оцветен с цветовете на дъгата.
“Започнаха да ни атакуват във Фейсбук и изливаха омраза”, коментира пред Свободна Европа Николай Диевски от Skaptoburger. “Ние решихме, че трябва да отстояваме позицията, защото не го правим просто така. Това е нещо, в което вярваме и е част от ценностите ни - да приемаме всички.”
Въпреки стотиците гневни коментари, един бургер все пак е отворил път и на диалога в социалните мрежи. “Изборът е символичен. Ако си избереш омразата, ще получиш бургер без най-хубавата съставка, описана в менюто, а това е цената на омразата.”
Ангел Искрев от proof. - агенцията, създала кампанията на ресторанта, казва, че според него това е пътят към нормалността. “Дали ще го извървим в близките две, пет или десет години, зависи от всички нас”.
“От моя гледна точка брандовете имат силата да се борят за такива каузи. В миналото винаги е било така. Занаятчиите са подкрепяли исканията на суфражетките за правото на жените да гласуват. Първият прайд в САЩ също е бил подкрепен от брандове. В случая има частица социология във всичко, защото когато ти дават да избираш между любовта и омразата, този избор парекселанс вече е направен”, разказва Искрев.
Нямам нищо против вас, но…
София прайд има за цел да привлече общественото внимание към едно неравенство: гей хората в България нямат същите права като хетеросексуалните. Например, те нямат правото да наследяват партньора след смърт, тъй като нямат законен брак. Нямат и правото на достъп до здравна информация за партньора. Ако двама души от един и същи пол отглеждат дете, каквито случаи не липсват, единствено биологичният родител има права. Ако той или тя почине, тези права се прехвърлят на роднини или на институция. Симеон Василев казва, че “прайдът винаги е бил шествие за права, а не просто една демонстрация на различна сексуална ориентация”.
Осмият абзац на този текст беше коригиран в 10 часа. Променената част гласи: "За 12 години нито една парламентарно представена политическа партия не е застанала официално зад събитието за равни права".
