Наистина ли ще застрояват Борисовата градина? Къде ще местят Конната база? И какво им пречи "Маймунарника"? Това са някои от най-обсъжданите теми през тази седмица в София. Лошата новина е, че на никой от тези въпроси няма прост и еднозначен отговор. Добрата е, че тече разговор между двете страни в спора.
Тези страни са представени тук от професора архитект Атанас Ковачев, който ръководи екипа, спечелил конкурса за изготвяне на Подробен устройствен план (ПУП) на парк „Борисова градина“ и от един от най-видимите му опоненти - Марта Георгиева, общински съветник на ДСБ в София.
Двамата коментират най-големите страхове на софиянците - че паркът ще се застрои и асфалтира. И че и двете намерения са прикрити зад сложни фрази и административни вратички. Свободна Европа събра фактите.
Тема номер едно: собствеността в парка
Паркът „Борисова градина“ е един от най-големите в България, с площ от 3 500 декара, което отговаря на повече от 400 футболни игрища. Той се простира от Орлов мост до края на Ловния парк на бул. „Симеоновско шосе“ и е част от територията на три софийски района - "Средец", "Лозенец" и "Изгрев". В по-голямата си част паркът е държавна и общинска собственост, но има „отхапани парчета“, които са частна собственост.
„През годините на прехода доста терени са променили собствеността си - казва професор Ковачев. Как и защо това се е случило - това е отговорност на други институции. Но не е приятно, че един обект, който е недвижима културна ценност и резерват с най-висока степен на защита, съдържа в себе си частна собственост, при положение, че той би трябвало да бъде изключителна държавна собственост“.
Планът на Ковачев предвижда, че Столичната община ще възстанови собствеността си върху ключови обекти в парка, които би следвало да са на разположение на софиянци.
„Най-хубавото в целия проект и план е, че се създават специфични правила и норми за устройството на парка към ПУП - казва Николай Петков, млад архитект на свободна практика, който е израснал до Борисовата градина и следи внимателно нейното развитие. - Голяма част от парка е резерват и се целѝ точните правила и норми да се изпълняват за целия парк, така че да не се допуска отново раздробяването на малки частни теренчета от хора с комерсиален интерес да изграждат неща в парка. Нещо, което се наблюдава в случая например със Sofialand“,
Къпалня „Мария Луиза“
Професор Ковачев планира да се възстановят къпалнята „Мария Луиза“ и запуснатият от десетилетия Летен театър. Само че територията на къпалнята е частна и на общината принадлежи само малка част от нея. „Тук са възможни два варианта – настоява професорът. Или изкупуване обратно от частника и връщане на терена на общината, или публично-частно партньорство. Но искам тази фунцкия да се възроди“.
Летният театър
Същите варианти важат и за случая с летния театър. Според архитект Ковачев в миналото това е било любимо място на софиянци. „Днес младите хора не го познават. Но аз много искам софиянци да аплодират тази красива сцена. Теренът е частен. Нека да се разберат собственикът и общината - най-малко да се възстанови функцията“, казва той.
Тема номер две: ще бъде ли застроен паркът?
Проектантът твърди, че се разпространява много невярна информация по въпроса със застрояването на парка. „Нашият проект предвиждаше най-малко застрояване, ако можем да говорим за застрояване изобщо“, твърди Ковачев.
Това не е вярно, опонира общинската съветничка Марта Георгиева: „Когато почнахме с колегите да броим размерите стигнахме до 10 000 квадратни метра разгърната застроена площ“.
Стадионите
Справка с таблицата за устройствени показатели в предложения ПУП показва, че в две от зоните е предвидена 10% плътност на застрояването. Става дума за парцела около стадион В. Левски, включващ колодрума, къпалнята „Мария Луиза" и други обекти (УПИ II от район Средец), както и за парцела около Спортна зала „София“ (УПИ I от район Изгрев), включващ още тенис кортове, ресторант и други обекти.
"В централната част на парка с годините има реализирани доста спортни съоръжения – стадиони и други. Ние не можем да ги преместим сега", казва архитект Ковачев. "С нашия план бихме разрешили реконструкция, но само и единствено в рамките на сегашните очертания на тези съоръжения – не да се разширяват и да вземат още нова територия". Това се отнася за стадион „Българска Армия“, който няма да може да бъде разрушен и построен наново, както искат от Клуб „ЦСКА“.
За мястото на стадион „Юнак“ пък проектът предлага да се запази само неговата чаша, а останалото да се залеси, за да се превърне в „знаково място за срещи“. По време на първото обществено обсъждане кметът Йорданка Фандъкова каза, че ще внесе предложение за изграждането на зимна пързалка на това място.
До 19 юни всеки има право да внася обосновани предложения и забележки към устройствения план на архитект Ковачев. На 26 юни пък е второто и последно обществено обсъждане. Финалният ПУП, който е променен след разглеждането на предложенията и включва потенциални промени, възникали в резултат на общественото обсъждане, се гласува от Столичния общински съвет, за да влезе в сила.
Музей „Зелена памет на София“
Идеята на Ковачев е да изгради в парка музей на зелената памет на София със застроена площ от 540 кв. м., който да се построи на мястото на автокъщата "Капитолия", която днес се намира в периферията на парка на бул. „Драган Цанков“. Заедно с автокъщата се предвижда да бъдат премахнати и още две постройки, на чието място се предвижда построяване на подземен гараж с капацитет от 400 паркоместа. Върху плочата му се предвижда поставяне на почвен слой от 1,5 м., който да се засади с висока декоративна растителност. Върху половината от тази плоча е предвидено да се изгради „нискоетажната сграда“ за музей.
За общинската съветничка Марта Георгиева това намерение е спорно, защото предвижда отнемане на зелена територия, за да се направи музей на зелената територия. Сякаш вече няма зеленина и трябва да отидем в музея, за да я видим.
Архитект Ковачев твърди, че е съгласен от плана му да отпаднат онези предложения, по които има разделение в обществото, стига да се внесат обосновани възражения срещу тях.
Климатичното училище
„Още много сгради се добавят към това застрояване, прикрити под евфемизма възстановяване на изчезнали архитектурни обекти. Това за всеки човек е ясно какво е – няма сграда, а пък се строи такава. Такова е така нареченото климатично училище, което в проекта се предлага да се построи там, където в момента има гора. То би представлявало три сгради на два етажа, и то в резерватната част, където е абсолютно недопустимо за мен строителството и то върху терен, който е с неизвестен собственик“, казва Марта Георгиева, която иска да ограничи максимално застрояването в Борисовата градина. Според нея, това е и желанието на повечето жители на града.
Според архитект Николай Петков обаче идеята за възстановяването на климатичното училище, което е съществувало през 30-те години, е „една прекрасна идея“, защото то би се намирало близо до обсерваторията и това би осигурило наличието на много специалисти, които да преподават на деца и ученици, и то на открито. "А в момента това място е запустяло, в трънаци, зад една телена ограда на 20 – 30 години“, казва Петков.
В самия проектоплан обемът на климатичното училище е дефиниран по следния начин:
„Възстановяване на изчезнали архитектурни обеми на Горското климатично училище при спазване на наличните архивни данни за техния облик и пълно гарантиране на ясно регламентирани публични функции и обществен достъп.“
И тъй като по обсъждания план не се допуска строителството на нови сгради и разширяване на границите на настоящи, това означава, че предложеното климатично училище трябва да е с максимален размер от 3 сгради с обща застроена площ от 490 кв. м.
В социалните мрежи се разпространи невярното твърдение, че територията на предложеното климатично училище е частна, което създаде опасения, че разрешаване на строителство там на частен собственик би довело до построяването на по-големи постройки с други цели. Проверка на Свободна Европа сочи, че в обществения кадастър няма данни за собствеността на парцела. Архитект Ковачев и кметът на София Йорданка Фандъкова твърдят, че това е изключителна държавна собственост. Неустановената собственост води до притеснения гражданите, че територията би могла да се вземе от частни лица и да загуби планираната си публична функция.
Тема номер три: ще бъде ли асфалтиран паркът?
Планът на архитект Ковачев предвижда премахването на асфалтираната улица, водеща към спортна зала „София“, ползването на опесъчена настилка от „дребни речни камъчета“ при обновяването на новата алейна мрежа и тоталното премахване на автомобили от парка.
„Ние искаме да изнесем автомобилите от територията на парка. Днес доста безразборно и хаотично към територията навлизат десетки автомобили. Ние искаме да има режим за коли само със специално предназначение – линейка, пожарна, сметозборна кола, кола за обслужване. А гражданите да могат да паркират в периферията на парка,“ казва професор Ковачев.
В подробния устройствен план са предложени общо около 1 000 нови паркоместа, казва Ковачев. Противоречивите мнения изникват от разноречия по въпроса дали въобще трябва да се създават нови възможности за паркиране в и около парк „Борисова градина“.
Според Георгиева проблемът е в предвиждането на паркинги изобщо, защото това насърчава хората да идват с коли: "Защо трябва да отидеш в парка и да си паркираш там колата, при положение, че самият архитект Ковачев пише в анализа към плана за Борисовата градина, че много добре е обезпечен градският транспорт дотам от всички страни,“ пита тя.
Разяснявайка плана си, Ковачев изброи някои от предложените паркинги. Освен вече споменатият подземен паркинг на мястото на автокъща „Капитолия“ (около 400 паркоместа), той говори за линеарно паркиране по улица „Кирил Видински“ (около 100 паркоместа), по закритата трамвайна линия между Телевизионната кула и руското посолство, където в момента се паркира по платното в почивните дни. Това са общо около 1 000 нови паркоместа.
Ковачев подчертава, че планът му предвижда и велосипедна инфраструктура. Такава, че да може да се премине с колело от Орлов мост чак до края на парка.
Гара Пионер
Планът предлага преместването на Спортна зала „София“, която днес се намира в централната част на парка, на територията на бившата гара Пионер в район "Изток". Този парцел има особен статут, защото е в парка, но се води извънпаркова територия, а по общия устройствен план на София това е място за спорт и атракции. Според професор Ковачев днес това е склад за строителни материали.
„Ние предлагаме там да се развие един хубав спорт с игрища и съответно е необходимо да има съвсем малко застрояване за съблекални и тоалетни. По интегрирания план за градско възстановяване и развитие за тази територия предвиждаме и културна дейност с една малка зала с културна функция“, обяснява архитект Ковачев. В плана е предвидено културният център да е не по-голям от 1 280 кв. м. застроена площ.
Конната база
Предложеният устройствен план предвижда и местенето на Конната база в друга част - Ловния парк. По време на общественото обсъждане кметът Фандъкова каза, че тя е един от противниците на това, защото го намира за излишно.
„Място, което е достъпно за всички и се ползва включително и от хора с увреждания, да се разруши, за да се построи на ново място в дивата част на парка, в Ловния парк, това си е ново застрояване“, казва на свой ред Георгиева.
Архитект Ковачев казва, че приема аргументите на противниците на местенето и на Спортна зала „София“ и на Конната база. „Ако ескпертният съвет реши да остане там конната база, аз и моят екип като проектант сме длъжни да се съобразим“, допълва той.
За „Маймунарника“ и другите заведения
„Много важен проблем са многото настанили се в парка уж временни преместваеми съоражения и обекти. Ние искаме те да се премахнат“, настоява архитект Ковачев. В проекта се предвижда да се премахне кръчмата „Веселото село“ и на нейно място да бъде възстановена детска площадка. Около езерото „Ариана“ той предлага да остане само един такъв обект и той да е ресторант в средата на езерото по образа на стария ресторант, съществувал там преди.
Първоначалната идея беше да премахнем „Маймунарника“, но аз получих десетки обаждания от млади хора, които харесват това заведение. Решихме да го запазим в проекта, като възстановим трите дансинга, но с един режим без алкохол след 22:00 часа с цел да бъдат по-тихи и по-спокойни събиращите се компании, които сега пък със своя шум и глъч нарушават спокойствието на близкостоящите жилищни територии. Тоест ние запазваме за момента маймунарника, но предлагаме един специален режим на ползване“, казва архитект Ковачев.
Борисовата градина има належаща нужда от подръжка, обновяване и дългосрочно планиране за развитие. Исторически паркът, който някога е започвал на края на стария град, е скъп на столичани и основополагаща част от облика на София. Затова и неговото бъдеще е от голямо обществено значение. Предложеният подробен устройствен план запазва настоящия облик на парка и предвижда неговото облагородяване, но и поставя предизвикателства за държавата да върне контрола си над територията и да не позволява интерпретации на допустимите строежни и реконструкционни дейности в парка, които задоволяват частни, а не публични интереси.
