Още с встъпването си в длъжност правосъдният министър заговори за приемането на механизъм, по който да бъдат остранявани т.нар. трима големи в съдебната власт – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Основният въпрос обаче е – реформа по европейски модел ли ще бъде това или скрита заплаха за съдебната независимост в България?
Идеята не е нова за ГЕРБ и традиционно бе мотивирана като искане от Брюксел. Както и по времето на Цецка Цачева начело на правосъдното ведомство обаче, управляващите пропускат едно важно обстоятество. От Европа отдавна настояват за законови промени, които да гарантират възможността за търсене на наказателна и дисциплинарна отговорност, но по отношение на главния прокурор конкретно. А не на „тримата големи“ в пакет.
Въпреки че Кирилов категорично отрича идеята да е свързана с личността на някого от заемащите в момента тези постове, съмненията, че промените са насочени основно срещу председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов не са тайна за никого. Причината се крие в острите позиции в защита на независимостта на съда и срещу дейността на прокуратурата и управляващите, които често заема висшият магистрат.
„Има основания да се смята, че новият механизъм за отчетност, ако бъде приет, както е обявено от Министерството на правосъдието, в действителност ще застраши независимостта на съдебната система в България. С увереност може да се каже, че в предложението за реформа е написано всичко, освен името на г-н Лозан Панов, като се има предвид продължаващата реакция срещу него, както и непрестанните политически, медийни и дори физически заплахи“, пише адвокат Симеон Стойчев в своя статия за авторитетния академичен блог Verfassungsblog, разглеждащ събития в конституционното право и политика в Германия и Европа.
Биография
Симеон Стойчев е адвокат от Софийската адвокатска колегия.
Завършил е право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2009 г. и е специализирал търговско право в University College London.
Практикува в областта на търговското и дружественото право.
В своя анализ Стойчев прогнозира, че при оставащи около три години от мандата на Панов, ако бъдещият механизъм за отстраняване бъде активиран срещу него, това ще се равнява на фактическото му уволнение. Така, според него, макар и представена като европейска препоръка за повече отчетност и контрол, въпросната поправка може да се превърне в „подривна атака срещу българската съдебна независимост“.
„Министерството на правосъдието не е успяло да обясни защо предлага този механизъм за тези три длъжности, тъй като между председателите на върховните съдилища и главния прокурор всъщност има много малко общо. Първите са съдии, които трябва да се ползват от всички гаранции за своята съдебна независимост. [...] Докато главният прокурор е фигура, която има следствени правомощия, които можем да кажем, че по принцип в много държави принадлежат към изпълнителната власт. Тоест, той има съвсем различни отговорности, следователно не може и механизмите за търсене на отговорност от него да бъдат същите“, коментира адвокат Стойчев пред Свободна Европа.
Той не крие опасенията си, че подобни законодателни промени могат лесно да бъдат прокарани като изпълнение на препоръките на ЕК и Европейския съд по правата на човека в Страсбурд, който още преди десетина години констатира, че главният прокурор в България е фактически безконтролен.
„Проблемът в България седи там, че прокуратурата, такава каквато е в момента, е запазена от тоталитарните времена без значителни промени. Това означава, че тя разполага с много широки правомощия, които са абсолютно нетипични за една прокуратура в демократична и правова държава и ѝ дават възможност да се меси в работата на всички институции, както и в частния живот на хората без да има извършено престъпление“, казва още Стойчев.
По думите му обаче, дори и чрез приемането на предлагания от Данаил Кирилов механизъм, отчетността и възможността за евентуално разследване на главния прокурор няма да бъде гарантирана.
„Предложението на Министерството на правосъдието всъщност предвижда „тримата големи“ да бъдат отстранявани в случай, че срещу тях се провежда наказателно преследване или има дисциплинарно производство. В този случай отново ще има ситуации, в които няма да може да се гарантира независимо разследване (на главния прокурор – б.а.), защото ако наказателното преследване или дисциплинарното производство е срещу лице, което е свързано с този човек, който заема длъжността на главен прокурор, той отново ще има възможност да се намеси, но няма да има възможност да бъде отстранен. Така че това предложение хем подкопава съдебната независимост, хем не отива достатъчно далеч, за да постигне своите цели.“
До момента правосъдният министър не е оповестил финален вариант на подготвяните от екипа му промени в тази посока. Законопроектът все още дори не е подлаган на обсъждане в широк експертен формат, каквато е практиката по принцип. Подобно обсъждане веднъж бе свикано в спешен порядък от Кирилов, но впоследствие отменено по неясни причини.
