Все повече законно избрани лидери в демократични държави ограничават свободата на медиите. Тази тенденция е най-видима в Европа – доскоро бастион на свободата на изразяване и демокрацията, твърди докладът „Свободата и медиите 2019“ на междунарондната неправителствена организация „Фрийдъм хаус“.
Според организацията това е свързано с кризата на демокрацията в световен мащаб: „Ерозията на свободата на словото е едновременно причина и следствие от проблемите на демократични институции и подкопаването на демократичните принципи.“
Сред новите методи за подкопаване на свободата на гражданите да се информират е разпространяването на дезинформация в интернет, чиито източници често получават правителствено финансиране.
Правителствата стоят зад дезинформацията в социалните мрежи
Зад разпространението на дезинформация в социалните мрежи най-често стоят автократични режими, се изтъква още в доклада на „Фрийдъм хаус“. Те правят това както на чужда територия, така и в рамките на своите граници. Целта в единия случай е подкопаване на демократичните институции в други страни, а в другия – задържане на контрола върху властта. Според експертите от организацията целта е да се компрометират социалите медии като трибуна за свободно изразяване.
„Най-често правителствата са отговорни за разпространението на дезинформация и пропаганда и манипулирането на социалните медии чрез платени тролове и фалшиви профили. Най-често именно такива предлагат решаването на проблеми чрез ограничаване на граждански права и свободи.“
Сред инструментите за заглушаване на свободното слово в интернет е блокирането на профили и страници след организирано докладване. Немалко режими плащат на хора, които ръководят т.нар. фабрики за тролове, разпространяващи фалшиви новини и компрометиращи авторитетните източници на информация.
Сред препоръките на „Фрийдъм хаус“ за спиране на тази практика е компаниите собственици на социални платформи да отделят ресурс и да проследяват и разобличават първоизточниците на дезинформация.
Репресиите върху свободните медии като сигнал за залязваща демокрация
„Въпреки че медиите невинаги са първите обекти на атаки, когато управляващите в една страна поемат антидемократичен курс, репресиите върху свободните медии са силна индикация, че други политически права и граждански свободи са заплашени. [...] Атаките срещу независимите медии често са свързани с придобиване на повече власт от държавни лидери или с опити на авторитарни режими да смажат всяка заплаха за големите си правомощия.“
Сред най-често срещаните методи за заглушаване на критичните медии са придобиването им от близки до управляващите бизнес кръгове и прочистването им от неудобни журналисти, натискът от страна на държавни институции, включително от прокуратурата и съда, както и очернящи кампании в контролирани от правителството медии. Държавно финансиране под формата на рекламни кампании и субсидии обикновено получават само близки до управляващите медии, отбелязват от „Фрийдъм хаус“.
Като пример е посочена ситуацията в Унгария, където близки до правителството на Виктор Орбан бизнесмени контролират голяма част от медиите. „Благодарение на контрола си върху медиите управляващите са изградили паралелна реалност, в която дезинформацията служи в полза на правителството.“
Физическите нападения и заплахите вече не се използват толкова често за заглушаване на критични гласове, твърди докладът. Вместо това журналитите са подложени на натиск от страна на институциите, които им отказват достъп до информация.
В Сърбия близки до управляващите таблоиди непрекъснато атакуват независимите журналисти. Опозиционни медии редовно са обект на проверки от данъчните власти. През 2017 г. седмичникът „Врянске новине“ е подложен на ежедневни проверки в продължение на месеци след като публикува изобличващо интервю с бивш служител на финансовото министерство. Същата година вестникът спира да излиза, а собственикът признава, че не е могъл да издържи на натиска. Подобно нещо се случва и с онлайн медия, разследвана в продължение на пет месеца за данъчни измами.
Като пример е посочена и Русия, който блокира приложението Телеграм през 2018 г., след като компанията собственик отказа да предостави достъп до съобщенията на руските власти. В Беларус след законови промени са блокирани редица онлайн издания, които са сред малкото критични медии в страната. В доклада е отбелязана и влошаващата се медийна среда в САЩ от началото на президентския мандат на Доналд Тръмп.
