За хилядите китайски граждани, протестирали в продължение на месеци срещу управляващата комунистическа партия, Китай изглежда на ръба на мащабна социална промяна през пролетта на 1989 г. Илюзиите им обаче са разбити за една нощ, в която мнозина губят живота си, а останалите - свободата си.
За жестокото потушаване на протестите срещу режима в Пекин днес никой в Китай не говори. Ако попитате китайски младеж за събитията на площад Тянанмън той вероятно ще ви отговори, че не знае за какво става въпрос. В учебниците те изобщо не се споменават. Държавни служители бдят непрекъснато, за да не се появи в интернет информация за демонстрациите и кървавото им потушаване. Оцелели от протестите през пролетта на 1989 г. разказват, че не желаят децата им да знаят за събитията на Тянанмън, защото така биха били изложени на опасност.
В страната няма да се проведе възпоменание за жертвите от клането на 4 юни 1989 г. До площад Тянанмън няма да бъдат допускани журналисти, а достъпът до някои социални мрежи и форуми ще бъде блокиран за няколко дни. Единствената цел на тези мерки е жестокото потушаване на студентските протести да остане забравено.
За свобода и демокрация
Всичко започва със смъртта на Ху Яобан, бивш председател на Китайската комунистическа партия, който инициира реформи за отваряне на икономиката и частично демократизиране на политическата система. Хиляди студенти излизат на шествие в Пекин на 18 април 1989 г., за да почетат паметта му и да призоват за демократични реформи.
През следващите седмици към студентите се присъединяват хиляди хора и шествията се превръщат в протести срещу управляващата Комунистическа партия. Няколко студенти започват гладна стачка, към която се присъединяват хиляди хора.
Кулминацията на протестите е на 19 май 1989 г., когато на Тянанмън се събират близо 1,2 милиона души, които настояват за демократични реформи.
На демонстрацията се появява и лидерът на Китайската комунистическа партия Джао Дзъян. „Дойдохме твърде късно. Съжаляваме. Говорите за нас критикувате ни – всичко това е необходимо“, обръща се Джао към 3000 студенти, чиято гладна стачка продължава седми ден. „Дойдох, за да ви помоля да ни простите. [...] Вие сте все още млади, имате бъдеще пред себе си, трябва да бъдете здрави, за да видите как Китай се модернизира“, казва той и ги призовава да прекратят гладната стачка.
Борбата в Китайската комунистическа партия
Според публикувани наскоро стенограми от заседания на Китайската комунистическа партия в дните преди военната интервенция срещу протестиращите студенти, партията е била разделена на два лагера – този около Джао Дзъян, който настоява за преговори с демонстрантите, и този около лидера в сякна Дън Сяопин, тогава председател на Централната военна комисия, който подкрепя потуашаване на протестите с всички възможни средства.
Западни медии тълкуват думите Джао пред студентите като опит да спечели подкрепата им и да прехвърли вината за предстоящото смазване на протестите на другите високопоставени функционери в Китайската комунистическа партия.
Непосредствено след изказването му премиерът Ли Пън обявява военно положение. Китайските власти забраняват на чуждестранни медии и журналисти да записват или правят снимки на протестиращите или на китайските власти.
„Убийте тези, които трябва да бъдат убити“
През нощта на 3 срещу 4 юни 1989 г. китайски военни с танкове и тежко въоръжение стигат до площад Тянанмън. От 1 часа след полунощ до вечерта на следващия ден те преследват и убиват цивилни. Свидетели разказват, че танкове са премазвали невъоръжени хора. Пекин така и не съобщава какъв е броят на жертвите. Оценките варират между няколко стотин и няколко хиляди души.
Няколко дни по-късно водачите на Китайската комунистическа партия се събират на конгрес. Джао е свален от поста си. Той е обвинен, че подкрепя протестиращите, и приключва живота си под домашен арест 15 години по-късно. Останалите партийни функционери се обединяват около позицията на Дън Сяопин.
„Убийте тези, които трябва да бъдат убити, осъдете тези, които трябва да бъдат осъдени“, казва Уанг Зен, според публикуваните през 2019 г. стенограми, цитирани от „Ню Йорк таймс“.
„Диктатурата има своите инструменти. Те не са създадени само за да вдъхват уважение – създадени са, за да бъдат изполвани“, казва Бо Ибо - друг влиятелен функционер.
В следващите дни са арестувани около 10 хил. души. Няколко десетки демонстранти са екзекутирани. Хиляди са осъдени на доживотен затвор заради участието си в протестите или защото са се опитали да прикрият протестиращите.
През следващите години управляващите в Китай се опитват да заличат спомена за клането на Тянанмън. Забранени са възпоменателните шествия. Всички опити да бъде разкрита повече информация или са пресичани в зародиш, или са заклеймявани като изфабрикувани. При 20-ата годишнина от потушаването на протестите центърът на Пекин е затворен, забранено е чуждестранни журналисти да посещават Тянанмън, а достъпът до чуждестранни медии и социални мрежи е блокиран.
