„С нас идва редът.“
(Мото на българска политическа партия)
С две изключения, кандидатите за Европейския парламент обещаваха, че ще въведат ред в Европейския съюз. Как – не казаха, но авторът на мотото сподели, че ще е с „твърда защита на националните интереси“.
Making sense of all this
Да обясниш българската политика на чужденци не е лесна работа.
Например „цензурата“. Каква цензура, кой е цензорът, защо хората вярват на борец като този – на тези въпроси няма смислен отговор. За „ВМРО“ отпращам приятелите си към "Уикипедия". Там за възгледите на партията е казано само, че “Slav Macedonians are in fact Bulgarian”. Историята на ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) е дадена обективно. Но е претъпкана с днес подсъдни деяния. „Толкова е отдавна, че вече не е истина“ и пр. Но веднага се пита: ако е „вътрешна“, защо не е в Македония, а ако е „македонска“ - защо е „българско национално движение“, искат ли да присъединят някого към България?
На „ГЕРБ“ (Граждани за европейско развитие на България) названието също е странно. Развитието на България преди 2007 г. къде е протичало, кой е против то да е в Европа, а имало ли е „развитие“? Щом са за „европейско“ развитие – защо подкрепят интереси на държавните руски компании „Газпром“ и „Росатом“? Отговорът е, че групата на традиционните народни партии решава повечето проблеми, без този с руските интереси.
Най е лесно обяснението на „БСП“ (Българска социалистическа партия), макар и тук за познавачите да възникват подвъпроси за руските интереси. Известно прояснение е препратката към чешката КПБМ (Комунистическа партия на Бохемия и Моравия). За „ДПС“ (Движение за права и свободи) предисторията обяснява почти всичко, а членството в Либералния интернационал премахва у събеседника подвъпросите. „Да, България“ те кара да питаш защо не „не“; но новото име (Демократична България) е намек, че другите не са демократи.
Слава Богу, че „Атака“ и „НФСБ“ нямат депутати в следващия Европейски парламент. За тях е сложно да се отговаря на въпроси от рода на „атака срещу кого“, какви са тези военно-тактически термини в парламентарен контекст и какво означават лозунги като „циганите на Сатурн“ или плакатите на руски език? Ами „НФСБ“ (Национален фронт за спасение на България)… „Фронт“ срещу кого, „спасение“ от какво или от кого, да не говорим за лозунга– заемка от Хайтов „изпуснем ли България, изтървали сме всичко“. (Превеждал съм го на роднина от Кеймбридж, който упражняваше българския си, четейки реклами по магистрала „Струма“.)
„Чужди ценности“
Национализмът в страните от нова Европа е следствие на успеха на прехода. Той завършва към началото на преговорите за членство в ЕС, т.е. към 1998-1999 г. Към 2004 г. този успех, както е ставало дума, дава нетривиално положителни резултати за благосъстоянието на гражданите, както в сравнение с края на 1980-те години, така и в по-дългосрочна перспектива. Не е възможно да се твърди, че положението се влошава, поне не на рационални основания.
Популярността бе потърсена и намерена в традиционни, абстрактни и идеологизирани послания, че преходът е „тотално сбъркан“, „частично криминален“ и пр. Те не могат да се докажат, но са полезни. И без особено въображение могат да се превърнат в твърдения за „колонизация“ от Световната търговска организация, ЕС и НАТО. Когато се изтъркат, може да се измисли кражба на деца и нашествие на „чужди ценности“, каквото и да значи това.
Националните интереси в ЕС
От работата на предишните депутати излезе, че най-важният национален интерес е да бъдат оставени шофьорите на мира. Това наистина не е работа нито на Съюза, нито на отделните юрисдикции, ако нормално се практикуват свободите на движение на хора, стоки, услуги и капитали.
От леката глава на политолозите излезе вопълът за „Европа на две скорости“. Съюзът всъщност има толкова скорости, колкото и страни-членки. Той е федерация в смисъл, че отделните страни могат да се съревновават на всички поприща, стига да са покрили политическите критерии за членство.
Те са сумирани в чл. 2 от Лисабонския договор като европейски ценности: човешко достойнство; свобода на движение и зачитане на личния живот, свобода на мисълта, религията и мненията (защитени с Хартата на основните права на ЕС); представителна демокрация; равни права и върховенство на закона, и права на човека (недискриминация, защита на лични данни и правото на достъп до правосъдие и информация). Кондензиран техен израз е „върховенството на закона“. Цитираното мото предполага върховенство на човека, а не на закона.
Отвъд тези ценности, всички или почти всички „интер-еси“ са частни. Дори етимологията е свидетелство за това - от латински "inter" - "между" и "esse" - "съществуване", "битие", "същност" или претенция към нещо.
„Интерес“ означава, че нещо е важно за някого, негова грижа. Хората обикновено предпочитат нещата, които обичат, да са тяхна собственост – не биха били съгласни родителите им, съпрузите им или децата им да са публичен интерес. Същото важи и за правата върху пари и имущество, придобити със собствено или на предците старание.
В икономиката „интерес“ се отнася към ценността на някакъв ресурс от гледище на разполагането с него – инвестиции, работни места, договори (сделки за размяна, отдаване под наем/лизинг, работа и други подобни) и вземания, и разходи по тях. Ако няма интерес към нещо, това означава, че не му се придава „ценност“.
В правото на ЕС няма определение на „общ интерес“. Общи за него са критериите за членство, описани в споменатия чл. 2. Ако националните интереси се надграждат над интересите на отделните хора, домакинства и предприятия, членството в ЕС (а и в НАТО) би следвало да бъде такъв интерес, както защитата на ценностите по чл. 2 от Лисабонския договор. Но не е в техен интерес Съюзът и представителите им в него да ги ограничават.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
