Преди осем години лозунгите бяха „Стига сте лъгали“ и „Да свалим Партията на крадците и мошениците“. Днес са други – „Ние сме тук заради площада“, „Затворете сметището“ и „Долу ръцете от нашите пенсии“.
Почти 20 години след идването на Владимир Путин на власт, Кремъл вече успешно е задушил всяка жизнена и независима политическа опозиция. Властта неутрализира гражданското общество и неправителствените организации с въвеждането на понятията „чуждестранен агент“ и „нежелана организация“. Демонстрациите се разпръсват като „нерегламентирани“, а участниците се глобяват. Нови елитни полицейски части са натоварени със задачата да бранят „държавата“.
Но всичко това не сломи протестния дух на руснаците и демонстрациите стават все повече. Протестите сега са предимно за местни проблеми, а не са насочени срещу цялата система. Те са без сценарий, привличат по-млади хора и в тях не участват утвърдени граждански групи или политически партии.
Най-новият пример са четиридневните протести, които избухнаха през май в Екатеринбург. Млади хора, повечето от които тийнейджъри, се изправиха срещу въоръжена полиция заради плановете за изграждане на църква в един от популярните паркове в града.
Други примери са протестите в един от най-северните райони срещу сметище, което да приема боклук от Москва; недоволството на шофьорите на камиони срещу новата тол система; протестите срещу повишаването на пенсионната възраст; както и бунтовете срещу предложената размяна на земи между севернокавказкия регион Ингушетия и съседна Чечня. Всички тези протести бяха непредсказуеми.
Протестите в Екатеринбург спечелиха симпатиите на руснаците в цялата страна. В социалните мрежи хората споделяха снимки и видео, показващи как младежи изхвърлят металните заграждения в езерото, как пеят и танцуват, докато срещу тях са изправени специалните части.
Но гневът, който вдъхнови лозунгите, не бе насочен срещу Кремъл или срещу управляващата партия „Единна Русия“. Той бе в посока запазване на парка и площада: „Ние сме тук за площада!“. Посланието стигна до Кремъл и Путин лично се намеси в случая, който не би трябвало да има национално значение.
Започва ли промяната от Екатеринбург?
През 2011 г., точно преди Путин отново да стане президент, имаше вълна на недоволство, както от завръщането на Путин, така и от управляващата партия „Единна Русия“. Демонстрациите бяха основно в Москва и в по-малка степен в Санкт Петербург – градовете, в които живеят повечето либерално настроени руснаци и интелигенцията.
През 2012 г., след връщането на Путин като президент, управлението затегна ограниченията върху финансирането на неправителствените организации, особено от външни източници. Две години по-късно правителството увеличи значително глобите за участие в протести, насочени срещу „нарушаване на обществения ред“. През 2015 г. стана още по-трудно за гражданското общество след приемането на закон, който директно забранява организации като „нежелани“ или „застрашаващи държавата“. Следващата година Кремъл създаде нова елитна полицейска част, наречена Национална гвардия, специално за поддържане на обществения ред.
Но руснаците продължават да намират начини, за да покажат на властите своето недоволство. Шофьорите на тирове се изправиха срещу въвеждането на тол система. Блокадите на пътища, включително в Москва, се превърнаха в най-масовия израз на обществено недоволство след 2012 г. През 2017 г. властите обявиха съюза на шофьорите за „чуждестранен агент“.
Базовите нужди
Високата популярност на Путин, особено след анексирането на Крим от Украйна през 2014 г., направи лесно преизбирането му през 2018 г. Една от задачите, с които се захвана веднага след това, бе реформирането на потъващата пенсионна система. Кремъл предложи силно непопулярни мерки за промяна на останалата от съветско време система. Последваха демонстрации в продължение на месеци, някои организирани от официални политически партии, като например комунистите.
През януари демонстранти в Архангелск се противопоставиха на плановете за извозване на боклук от Москва до ново сметище в района. Подобни протести имаше и в друг град, където хората казваха, че сметището разболява децата им.
Поне два малки града в последните месеци се вдигнаха срещу предложеното намаление на бюджетите за болници. Служители от спешната помощ в северното градче Окулкова обявиха миналия месец стачка заради ниските заплати. Прокуратурата отвърна с призовка за разпит на местния лидер на лекарския съюз.
Всичко това се случва на фона на стагнираща икономика с реално намаляване на покупателната способност в последните години, въпреки че Кремъл продължава да излива пари и да харчи един от най-големите суверенни фондове в света.
След три дни протести в Екатеринбург, които привлякоха вниманието на цялата страна, Путин се намеси и предложи провеждането на допитване дали да се построи църква на мястото на парка „Октомврийски площад“. Местните власти веднага прегърнаха идеята и плановете за строителство бяха отложени.
С други думи, не става дума нито за боклука от Москва и изхвърлянето му в арктическата гора, нито за изграждането на една църква в центъра на един град. Става дума за това, че хората не искат повече нещата да се случват без никой да ги пита.
