Възможно ли е при констатирано от властите на две държави системно домашно насилие, включително физически посегателства и психически тормоз от баща над малолетно дете, съдът да позволи по-чести контакти между тях?
Оказва се, че за Русенския районен съд това е напълно възможно, при това „най-вече защитавайки“ интересите на потърпевшото момче, което многократно заявява пред съдебен психолог, че се страхува от баща си. Свободна Европа промени имената на замесените в случая, за да запази в тайна самоличността на детето.
Такъв е случаят с 8-годишния Христо, чийто баща Петър печели на първа инстанция дело за разширяване на режима на срещи между двамата. Въпреки че през последните осем години срещу мъжа са издадени общо седем акта, констатиращи упражнено от него насилие върху майката Гергана, детето им, а и върху настоящата му жена.
Петър и Гергана се женят през 2010 г. и се развеждат година по-късно, след като той нееднократно проявява агресия. Това е констатирано от властите във Фрайбург, където живее към онзи момент младото семейство.
Серия от съдебни заповеди срещу бащата
През 2011 г. местната полиция издава две ограничителни заповеди срещу Петър. Същата година следва трета – от Службата за обществен ред в германския град. През 2014 г., когато двамата вече са разведени, Русенският районен съд постановява заповед за защита на Гергана от бившия ѝ мъж заради установено домашно насилие.
През 2016 г. съдът издава същата заповед и по отношение на тогава 6-годишния Христо, която се повтаря през 2018 г., а през 2019 г. е потвърдена и от от местния Окръжен съд. По-тежки санкции срещу бащата обаче не са наложени, въпреки че нарушената от него предишна заповед го предполага.
През 2018 г. пък Районният съд във Велико Търново издава подобна заповед и по отношение на настоящата жена на Петър, която е потвърдена и от Окръжния съд в града. Причината отново е основателна жалба за домашно насилие.
През последните години с малкия Христо работи съдебен психолог, който периодично констатира „повишени нива на тревожност, безпокойство и страхова зареденост“ заради срещите с баща му. Всеки път препоръката е към детето да се подхожда с „щадящо отношение“ и „много внимание“.
"Баща ми всеки път ме бие..."
На 11 октомври 2018 г. съдия Татяна Илиева от Русенския районен съд изслушва малкия Христо в т.нар. „синя стая“. Разказът на детето би трябвало да е сред основните доказателства, на които да се основава решението ѝ по делото. Противно на мотивите ѝ обаче, от думите на момчето всъщност не личи желание да се вижда по-често с баща си.
„Сега живея с мама и Косьо, той е съпруг на мама. Те се разбират. Виждам се с баща ми в Търново, като първо ме вземат в Русе на операта, после отиваме във Велико Търново. Когато се виждахме в Русе с тати, ми беше гадно, защото ме беше бил. Също във Велико Търново с жена си ми викат дрисльо, пикльо, малоумник, обиждат ме.“
„Занапред не знам дали искам да се виждам с баща ми, не искам да се виждаме, той иска да се чуваме. Аз не искам да се виждам с него, защото той всеки път ме бие и ми крещят. Освен този случай е имало и друг, когато ме беше удрял на един басейн и ме беше хвърлил във водата, после ми беше хвърлил часовника. Аз само пръсках с воден пистолет във водата и той ми каза, че съм пръскал към другите деца, но не е вярно. Като ходех в Търново не ми беше много хубаво, нямаше хубави моменти. Той ме обижда и удря. Когато бяхме в Русе ме беше удрял по дупето с ръка. Когато му бях на гости, не ми разрешаваше да се обадя на мама, аз исках да ѝ кажа лека нощ, а той не ми дава.“
„Баща ми всеки път ме бие и ми казва, че ще има шамари, ако нещо не направя и така ме заплашва. Това е всеки път. Страх ме е от него, защото се крия в тоалетната да се обадя на мама, той не ми дава да се обадя. Ако се обадя на мама, ми се кара.“
Накрая дори самото момче е изслушано от Русенския районен съд в т.нар. „синя стая“ (там психолог говори с малолетното дете, докато от другата страна на стъкло наблюдават и слушат съдия и социални работници). Тогава Христо неколкократно заявява, че се страхува от баща си, защото той го бие, заплашва и обижда. Казва също, че не иска да се вижда с него.
Въпреки това съдия Татяна Илиева от Русенския районен съд отменя на 8 февруари тази година режима на срещи между двамата, определен от Районния съд във Фрайбург през 2014 г., добавяйки право на бащата да взима сина си и 20 дни през лятото. Магистратът игнорира разказаното от самото дете, констатациите на съдебния психолог, както и множеството доказателства за системните прояви на насилие от страна на бащата Петър. Който на всичкото отгоре към този момент е разследван от прокуратурата за нарушаване на съдебна заповед за защита.
Вместо да вземе предвид всичко това, съдия Илиева посочва в мотивите си, че „от изключителен интерес за детето е родителите да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание“.
Колкото до доказателствата за насилие спрямо малкия Христо от страна на баща му, отбелязва следното: „В създадените от всеки от тях нови семейства съществуват коренно различни порядки и разбирания за родителстване. При нежеланието на майката да разговаря с биологичния баща на Христо, няма как ищецът да знае на какви порядки е свикнало детето в семейството, в което се отглежда, какъв режим на живот му е създаден.“
Първият случай на констатирано насилие е отпреди 8 години
Първата агресивна проява на Петър е констатирана от полицията във Фрайбург на 7 април 2011 г. Тогава срещу него е издадена спешна ограничителна заповед за срок от четири работни дни. На 22 юли 2011 г. местната полиция взима същата мярка срещу мъжа, а четири дни по-късно Службата за обществен ред във Фрайбург ограничава достъпа му до семейството за две седмици и го глобява с 500 евро.
След развода Гергана и малкият Христо се прибират в България, а Петър ги последва. Не закъснява и следващата му проява на агресия срещу майката – на 5 ноември 2014 г. Русенският районен съд издава заповед за защита на Гергана срещу Петър. След като тя се омъжва за настоящия си съпруг – Константин Кузманов, бившият ѝ мъж насочва вниманието си към сина им.
Агресията се насочва срещу детето
На 18 октомври 2016 г. същият съд констатира, че срещу Христо е „осъществен акт на физическо насилие от баща му Петър, който представлява домашно насилие“, но отхвърля молбата на майката за забрана на свиждания. Глобява бащата 200 лева и го предупреждава, че при нарушаване на поредната съдебна заповед за защита, този път на детето, следва арест и сезиране на прокуратурата.
На 5 август 2018 на Христо е издадено съдебномедицинско удостоверение, в което 7-годишното тогава дете съобщава, че било ритнато от баща си два пъти в областта на лявата подбедрица. Съдебният медик констатира „охлузване на дясна слепоочна област и кръвонасядане на лява подбедрица“.
Тази констатация спомага за нова заповед за защита на детето от домашно насилие, постановена от Русенския районен съд на 17 октомври 2018 г. и потвърдена от Русенския окръжен съд на 18 януари тази година. Магистратите обаче не взимат предвид, че срещу бащата вече има издадена такава заповед през 2016 г., което би трябвало да послужи за налагането на по-тежки санкции срещу него. Освен това подобно нарушение представлява и престъпление по Наказателния кодекс.
Междувременно досието на Петър продължава да расте със заповед за защита, издадена и на новата му жена Анелия. Великотърновският районен съд констатира акт на домашно насилие срещу нея на 9 октомври 2018 г., а на 1 ноември същата година срещу мъжа е издадена ограничителна заповед и е глобен с 200 лв. На 25 февруари тази година Великотърновският окръжен съд потвърждава това решение. Петър има две малки деца от този брак.
"Детето не се чувства сигурно и в защитена среда"
Докато се развиват тези събития, големият му син Христо започва да посещава психолог през 2016 г., който нееднократно констатира влошаване на емоционалното му състояние след срещи с бащата.
„Касае се за дете на 6 години. През периода 18.09.2017 г. – 1.11.2017 г. е провел три консултации. Установи се, че детето не се чувства сигурно и в защитена среда по време на режима на лични отношения с бащата, най-вече поради създадената агресивна и враждебна среда. Това създава чувство на безпокойство и тревожност, което е констатирано и е видно както от специализираните методики, така и от неговото поведение по време на консултациите“, констатира съдебният психолог Силвия Крушкова на 16 ноември 2017 г.
На 17 април 2018 г. тя установява у детето „повишени нива на тревожност, безпокойство, страхова зареденост, кумулиране на агресивни тенденции“. „Емоционалното състояние на Христо, както и неговото поведение, е в резултат на серия от преживени стресогенни събития и агресивни модели на партньорско отношение между Петър и неговата съпруга“, отбелязва тогава Крушкова.
На 29 юни 2018 г. тя за пореден път констатира влошеното емоционално състояние на детето заради случай от 24 юни, когато баща му се карал и заплашвал да го бие, защото момчето скъсало батут в детски кът на ресторант. Същия ден детето позвънило на настоящия съпруг на майка му Константин и поискало да го вземат и да извикат полиция.
"Пикльо, дрисльо, тъпанар и малоумник"
На 7 август 2018 г. Крушкова пак констатира „емоционален дисбаланс и дистрес, вследствие на поредица от стъресогенни събития при режима на лични отношения“. „Страховите преживявания при Христо са в риск да „хронифицират“ ако детето бъде постоянно поставяно в агресивна и заплашителна среда, за каквато приема отношението на биологичния си баща Петър и неговото семейство“, отразява съдебният психолог. По време на консултацията детето разказва, че баща му го е ритал и го наричал „пикльо, дрисльо, тъпанар и малоумник“.
„Като ме ритна Петър много ме заболя, уплаших се, но ме беше страх да се обадя на мама, защото много ме е страх от Петър. Аз разказах всичко на мама и на Косьо в неделя като ги видях... Жената на Петър ми каза, че съм гаден и ужасен също...“, разказва Христо пред Крушкова.
На 22 октомври 2018 г. тя констатира, че „страховите преживявания при Христо са в момент на „ремисия“ поради защитената и спокойна среда, в която се намира в момента“. На 8 март тази година обаче отново записва в заключението си от поредната консултация с детето, че забелязва „повишени нива на тревожност, безпокойство и страхова зареденост“.
Състоянието му е провокирано от среща с баща му на 17 февруари 2019 г., за която той разказва на психоложката следното: „Предишната събота и неделя Петър не дойде... Това е супер и сега тази събота и неделя няма да идва да ме взима. Това е много добре... Последният път като бях с него той ми удари шамар по бузата, защото той говорел, а аз не съм го слушал и съм си гледал в телефона. После той ме блъсна и аз паднах и той започна да ми дърпа ръката и да ми дърпа часвника от ръката, за да не се обадя на мама... Викаше ми, че съм дрисльо и пикльо и да не казвам на друг за това... Петър живее в нов апартамент... Страхувам се от Петър, не искам да го виждам...“
Въпреки всички тези недвусмислени доказателства за агресивния нрав на бащата на Христо и постоянно нарушаваните от него заповеди за защита, съдия Татяна Илиева от Русенския районен съд решава на 8 февруари тази година, че ще е добре за детето да се вижда още по-често с него.
„За да се чувства спокойно и щастливо в сложната ситуация, в която е поставено детето на страните, освен подобряване на комуникацията между тях, са необходими и още значителни промени. Бащата от своя страна трябва да е по-търпелив към сина си, да се вслушва повече в неговите чувства и желания и да не допуска лошо отношение към него както от своя страна, така и от страна на другите членове на новото си семейство. Когато момчето изпитва желание да разговаря с майка си по телефона, да не му забранява, да не демонстрира заядливо или обидно поведение спрямо майката нито лично пред нея, нито в новото си семейство“, пише в решението си съдия Илиева.
Майката да създаде "положителна нагласа" у детето към баща му, указва съдът
По отношение на майката Гергана, съдът посочва, че тя трябвало „да преодолее негативното си отношение към ищеца, колкото и трудно да е това, да се опита да създаде у сина си положителна нагласа към бащата“.
„След всяко посещение в гр. Велико Търново тя го води на поредната психологична консултация, образува дела за защита от домашно насилие, опитва се всячески да държи Христо само в своята семейна среда, защитен от срещи с биологичния си баща, стремейки се вторият ѝ съпруг да замести бащата като втория родител, от който детето има нужда“, отбелязва съдия Илиева без въобще да коментира по същество многобройните и еднозначни констатации на съдебния психолог за крайно негативното влияние на бащата върху сина му.
Вместо да направи връзка между случаите на домашно насилие и емоционалното състояние на детето, магистратът подчертава в мотивите си, че „от изключителен интерес за детето е родителите да преодолеят противоречията помежду си относно неговото отглеждане и възпитание, както и съществуващата неприязън в личните си отношения, което неизменно се отразява на психическата и емоционалната стабилност на сина им“.
„Ето защо и най-вече защитавайки интересите на малолетния Христо, съдът намира, че режимът на лични контакти между него и баща му следва постепенно да се разширява“, заключава Русенският районен съд без видима логическа връзка с характеристичните данни и съдебното минало на бащата. В момента предстои по делото да се произнесе и Окръжният съд в града, който вече го разгледа по същество и го обяви за решаване.
