През далечната 1969 г. Първи сенат на Конституционния съд на Федерална Република Германия произнася решение, според което забраната да се строи върху частна земя не противоречи на основния закон, когато е в обществен интерес.
Става въпрос за дело, разглеждащо предпоставките, при които парламентът може да забрани застрояването на дига. Тогава германските конституционалисти приемат, че след като дигата служи за защита на общността от евентуално наводнение, общественият интерес следва да се ползва с приоритет пред индивидуалния.
Конституционният съдия и бивш зам.-председател на Върховния касационен съд (ВКС) Красимир Влахов прави аналогия с този случай, аргументирайки тезата си, че застрояването на диви плажове, чрез преобразуването им в поземлени имоти, противоречи на Конституцията.
„Струва ми се, че аналогията с разглеждания проблем е напълно уместна. А за българската държава остава да покаже, че я има. За да я има. И за да не се срамуваме ние, днешните хора, от наследството, което ще оставим на идващите след нас”, каза Влахов по време на представяне на сборник с избрани решения на Федералния Конституционен съд на Германия, преведен на български.
Той представи пред присъстващите (сред които бяха президентът Румен Радев, председателят на Конституционния съд Борис Велчев и главният прокурор Сотир Цацаров) доклад, разглеждащ въпроса дали част от застрояването на Черноморието не противоречи на основния закон.
„Подходът на законодателя при изработване на законодателството, насочено към съхраняване на националното природно богатство, е не просто несъвършен, но в редица отношения насочен към точно противоположния резултат, доколкото действащото законодателство позволява и следователно насърчава недопустимото от гледна точка на основния закон застрояване на морските плажове в частен интерес“, заяви конституционният съдия, цитиран от правния сайт „Лекс“.
„В тази връзка е необходимо да се припомни, че според константната практика на Конституционния съд свободната стопанска инициатива, на която се основава икономиката на Република България според чл.19, ал.1 от Конституцията и с която традиционно се оправдават частните интереси по отношение на морското крайбрежие, не е от категорията абсолютни права, не може да е основание за накърняване на общи ценности, признати от Конституцията и е допустимо да се ограничава с цел защита на обществения интерес“, допълни още Влахов, цитирайки три решения на КС от 1997 и 1999 г.
Неговата теза е, че разпоредбите от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, които досега не са атакувани и съответно – отменени, като противокоституционни, всъщност спомагат именно за нарушения на основния закон.
„Според Конституцията, крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост и като такава не може както да бъде отчуждавана, така и застроявана. Логиката на закона обаче е точно обратната – след като той допуска на плажовете да се строи, то само тази част от тях, която е останала незастроена, е обект на изключителна държавна собственост (докато не бъде застроена по силата на общ устройствен план на общината). Разбира се, плажовете се застрояват не като такива, а като поземлени имоти съобразно съответния общ устройствен план, което прави нарушенията трудни за възприемане иначе, освен на място. Строителството се извършва формално законосъобразно – въз основа на разрешение на строеж и одобрени инвестиционни проекти, изработени в съответствие с общия и подробния устройствен план. Въпросът обаче е: защо изобщо законът допуска това застрояване в нарушение на Конституцията?“
Макар през годините да има отделни съдебни решения, засягащи конкретни казуси, част от тази голяма тема, Красимир Влахов е първият конституционен съдия, поставящ тези въпроси от позиция на толкова високо ниво, а и пред подобна аудитория.
