Обичате ли стратегически игри? На коалиции. Забавно е.
Уинстън Чърчил например много е обичал да играе морски шах, когато е трябвало да взема важни решения.
Сядате в стола на председателите на европейските партии, които трябва сега да подредят вота на избирателите, така че Европейският парламент да може да работи. Бъдещата коалиция ще определи кой ще има влияние не само в Европейския парламент, но и върху Европейската комисия, тъй като от нея ще зависи кой кандидат за поста ще получи одобрението на евродепутатите и какви ангажименти за политики и назначения ще поеме той срещу натискането на зеления бутон.
Целта на играта е да се намери жизнеспособна комбинация от партии, които имат общо поне 376 депутати в 751-членния Европейски парламент, колкото са нужни, за да може той да взема решения.
Времето за справяне със задачата - 24 юни, срокът за съставяне на парламентарните групи в Европейския парламент, и 2 юли - първото пленарно заседание. Но фактически решението трябва да се намери преди 20 юни, когато се очаква европейските лидери да номинират кандидата за нов председател на Европейската комиси.
Предварителни условия:
Партиите са леви, десни, центристки, популистки, крайнолеви и крайнодесни. Всички вариации са възможни. През последните 20 години парламентът си работеше чудесно с мнозинство, съставено от левоцентристи и десноцентристи, докато през 2017 г. първите не сложиха точка на този съюз, след като ЕНП отказа на Мартин Шулц да заеме трети мандат начело на парламента, и трябваше да се довърши с плаващи мнозинства.
Не е нужно да се стремите към трайни съюзи - коалицията трябва да издържи поне половината от петгодишния мандат на парламента, но трябва да си оставите резерв, тъй като освен от партийната воля, евродепутатите имат навика да правят мини-съюзи по интереси, често национални, и могат да ви блокират мнозинството.
Допълнителни условия:
Възможно е след започването на мандата Великобритания да излезе от ЕС, което ще доведе до разместване на силите в парламентарните групи, като евроскептиците ще пострадат най-силно от напускането на 73-мата евродепутати от Обединеното кралство. Незначителни размествания ще има във всички групи поради промените в броя на депутатите от 15 държави. Ако мнозинството е твърде малко, и няколко гласа могат да разместят баланса и да блокират парламента.
И за да не е перкалено лесно нивото, още няколко изходни условия:
Сметки, сметки, сметки
В всички партийни централи сега са седнали с калкулаторите и изчисляват възможните варианти.
Традиционната коалиция
Най-традиционната комбинация би била възстановяването на голямата коалиция, с която парламентът функционираше през последните 20 г. - ЕНП и ПЕС. Но тя е невъзможна. Макар да останаха двете най-големи парламентарни групи, сборът им не е достатъчен за парламентарно мнозинство. 180-те евродепутати от ЕНП и 146-те социалдемократи се нуждаят от поне още един съюзник с не по-малко от 50 гласа, за да конструират мнозинство.
Те имат избор от:
- 109 либерали
- 69 зелени
- 59 консерватори
- 58 националисти от крайната десница
- 54 британски и италиански евроскептици и
- 39 евродепутати от крайната левица и комунисти.
ЕНП вече заяви, че няма да участва в съюзи с популисти и националисти, така че възможните варианти за трети остават либералите, зелените и консерваторите.
Но либералите са петимни да се възползват от шанса, че са трета сила и искат много висока цена - да имат думата при определянето на председателя на Европейската комисия, а вероятно и поста на председател на Европейския парламент. Решаващият глас кой да оглави Европейската комисия е изключително скъп, тъй като е свързан с договарянето на влиятелни ресори за еврокомисарите либерали в следващата Комисия. Председателят сам разпределя ресорите на еврокомисарите, които само се интервюират за работата от парламента, след като бъдат номинирани от правителствата в страните членки.
Зелените и консерваторите едва ли биха се задоволили с по-нисък залог.
ЕНП е в по-уязвима позиция, тъй като ако не приеме условията на първия вариант, може да се окаже извън играта.
Шарената коалиция
Този вариант позволява да се направи мнозинство без ЕНП - най-голямата група, което не се е случвало в историята на Европейския парламент. Сборът на социалисти, либерали, зелени, крайната левица и 29-те депутати от други леви партии прави мнозинство от 392 гласа, които биха осигурили достатъчно комфорт и маневреност на мнозинството. Неслучайно социалистите не дават обещания, че ще се въздържат от съюзи с крайно леви и анархистични сили. Не е ясно доколко ще се услужливи анархистите, което ни връща в квадрат 1.
Тази възможност обаче изнервя християндемократите, които са склонни, както се изрази техният водещ кандидат Манфред Вебер, на компромиси. Вебер не поставя граници на тези отстъпки, извън искането следващият председател на Еврокомисията да е бил номиниран като spitzenkanididat (водещ кандидат) и да се избягват популистите.
Комбинация ЕНП+либерали+зелени (348 депутати) не е осъществима, поради недостатъчност. Тук могат да се добавят и консерваторите, но това едва ли ще е приемливо за зелените, които искат да изолират всякакво антиевропейско говорене.
Включването на националисти и евроскептици би било убийствено за всяка проевропейска коалиция. Показа го опитът на лидера на либералите в отиващия си Европарламент Ги Верхофщад да открадне от Найджъл Фараж антиевропейските депутати от “Пет звезди”, за да ги “превъзпита”, което едва не му костваше главата.
Изборните резултати попариха надеждите на популистите и евроскептиците да диктуват дневния ред на Европейския парламент. Колкото и сложни да са преговорите за съставяне на проевропейска коалиция, популистите нямат шанс да сформират мнозинство. В най-добрия случай Матео Салвини и Марин Льо Пен, заедно с Фараж, имат общо 112 депутати и отказа на останалите да работят с тях.
Въпреки спада на доверие в традиционните големи проевропейски партии, загубата не е толкова значителна. ЕНП и ПЕС изтъняха съответно 37 и 35 евродепутати. Възходът на зелените математически се изразява в добавянето на 17 депутати. Либералите пораснаха с 40 души заради влизането на две нови парти - на Макрон и на румънските либерали. Ръстът при националистите е най-видим. Групата на Фараж се увеличи от 42-ма на 54 депутати, а тандемът Салвини-Льо Пен от 36 на 58. Въпреки това съставянето на проевропейска коалиция е възможно и най-вероятно ще изглежда така:
ЕНП+ПЕС+либералите+зелените= 504. Да играем!
