Депутатът от БСП Манол Генов, който през юни 2017 г. се отказа от имунитета си по искане на главния прокурор Сотир Цацаров, е оправдан от Софийския градски съд (СГС) по обвинението, че е купувал гласове в Асеновград.
Той бе изправен пред съда за това, че „на неустановена дата“ през март 2017 г. е дал на другия подсъдим по делото Николай Христев 100 лв., които са предадени на трети човек, който от своя страна ги е предал на затворник. Целта била с тях да купува гласове в полза на БСП в затвора.
Съдия Евелина Папазян обаче приема обвинението за недоказано. Христев също е оправдан по този сюжет на прокуратурата, но е осъден на 1 година условно с 3-годишен изпитателен срок и глоба от 10 000 лв. за това, че дал 500 лв. на Рюстем Карагерен, с които да бъдат купувани гласове в Асеновград. Решението на СГС не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
Макар обвинението срещу депутата Генов очевидно да е прието за напълно несъстоятелно от съда, то стана повод за сериозен политически скандал между управляващите и социалистите, довел до оставката на бившия председател на парламента Димитър Главчев.
На 12 ноември 2017 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че „в парламента продължават да стоят хора, които са замесени с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от затворници“. Тогава той не спомена имена, но очевидно имаше предвид точно Генов, доколкото към онзи момент той бе единственият обвиняем депутат за купуване на гласове.
В отговор на Борисов лидерът на БСП Корнелия Нинова прочете остра декларация от парламентарната трибуна, с която предизвика Главчев да я изгони от пленарната зала. Това пък доведе до заплаха за бойкот от страна на опозицията, докато председателят на парламента не сдаде поста. Така се стигна до смяната на Главчев с Цвета Караянчева.
Встрани от тези събития прокуратурата реши да привика Борисов, за да му снеме обяснения за замесените в наркотрафик. От въпросната проверка обаче съвсем очаквано не излезе нищо.
Липсата на резултат бе обяснена по следния начин от Цацаров: „Мисля, че трябва да правим разлика между политически изказвания и действително подаване на сигнали за престъпления. Политическите изказвания в тази сграда (парламента) очевидно са доста силни и те са силни, защото такова е предназначението на сградата. Но да се хаби ресурс на прокуратурата за политически изказвания, било то на премиера, било то на лидера на опозицията, някак си ми се струва доста пресилено.“
