Докато седи в ресторант в Букурещ, Лаура Кодруца Кьовеши се шегува с фитнес гривната си, която я приканва да се движи, когато е стояла твърде дълго време на едно място. В Румъния някои журналисти спекулират с джаджата и твърдят, че е канал за директна връзка с ЦРУ. Единственото „доказателство“, което дават в подкрепа на твърдението си, са похвалите на американски и западноевропейски представители за работата на антикорупционната агенция, която тя доскоро оглавяваше.
Кьовеши, която току-що навърши 46 години, по външен вид напомня на гимназистка. Работата й обаче й е донесла репутация на безкомпромисен човек. Като ръководител на антикорупционната агенция в Румъния, Кьовеши праща зад решетките десетки хора, заемащи висши публични длъжности. След като беше отстранена от правителството миналата година, сега тя очаква да разбере дали ще заеме поста европейски главен прокурор.
Другият претендент за работата е френският прокурор Жан-Франсоа Бонер, който е подкрепян от правителството на Франция. За разлика от него, Кьовеши няма подкрепа от управляващите в Румъния. Бившият правосъден министър Тудорел Тоадер предприе дипломатическа совалка, за да попречи на сънародничката си да заеме поста. В началото на годината той изпрати писмо до всички правосъдни министри от ЕС, в което изтъкна, че Кьовеши е била отстранена от антикорупционната агенция и няма подкрепата на правителството на Румъния.
Обвинения и конспирации
По време на мандата й са осъдени 68 души на висши държавни постове - 14 министри, 39 депутати, 14 сенатори и един евродепутат.
През 2006 г., когато е едва на 33 години, Кьовеши става първата жена главен прокурор на Румъния и прекарва два мандата на този пост. През 2013 г. тя е избрана да оглави новосъздадената Национална антикорупционна агенция, където с работата си печели похвали от ЕС, САЩ и хиляди румънски граждани. Въпреки че държавата й застава срещу нея сега, тя оценява подкрепата на „хилядите честни хора“ в Румъния и други страни от ЕС, коментира тя пред Радио Свободна Европа.
„За пет години над 50 души на висши публични длъжности бяха осъдени“, казва тя. „Сенатори, депутати, министри, бивши министри бяха обвинени и част от тях бяха осъдени.“
Броят на осъдените всъщност е по-голям: 68 хора на висши държавни постове, включително 14 министри, 39 депутати, 14 сенатори и един евродепутат. Сред обвинените има и действащ премиер, който в крайна сметка обаче е оправдан, както и бивш министър-председател. Средно 1000 души са изпращани на съд всяка година, а 900 са получавали осъдителни присъди.
Много румънци и международни наблюдатели хвалят институцията за тези постижения. Редица румънски политици обаче не са съгласни. Управляващите социалдемократи и проправителствените медии определят Кьовеши като част от „паралелната държава“, която иска да свали кабинета и да застане на негово място. Те твърдят и че подчинените й прокурори са фабрикували доказателства, а броят осъдителни присъди е подозрително висок. Тя е критикувана и защото заподозрени са извеждани с белезници пред медиите, без да са получили осъдителна присъда.
През юли 2018 г. Кьовеши е отстранена от поста с обвинения в превишаване на правомощията, отправени от правителството. Тя е критикувана и за очерняне на страната си в интервюта за чуждестранни медии. Това е и причината тя да е предпазлива в медийните си изяви.
Самият факт, че й е позволено да говори пред журналисти може да се приеме като бонус. През април тя беше обвинена в злоупотреба с правомощия, искане на подкуп и лъжесвидетелстване. Кьовеши определя обвиненията като „изфабрикувани“. За известно време тя имаше забрана да говори пред медии и да напуска страната. Тя обаче обжалва решението на съда и то беше отменено. На 16 май върховният съд в Румъния пък прекрати производството срещу нея заради липса на доказателства и неясно обвинение.
Кьовеши защитава постиженията на ръководената от нея антикорупционна агенция. „Разбира се, че съм правила грешки. Но никога не съм нарушила закона съзнателно и не съм извършила дисциплинарни нарушения“, казва тя. „Вероятно една от грешките ми е, че не комуникирах достатъчно, не обяснявах някои неща.“
Още по-непоколебима е защитата й за тайното сътрудничество между антикорупционната агенция и румънските разузнавателни служби, които са разрешавали подслушване на заподозрени. Румънското правителство твърди, че методите напомнят тези на службите от времето на комунизма, „Секуритате“. През януари Конституционният съд в Букурещ реши, че сътрудничеството между двете институции е било незаконно.
„Това беше абсолютно необходим инструмент тогава. Не бива да забравяме, че през 2009 г. в Румъния по закон никой прокурор не можеше да разреши подслушване на заподозрян. Бяхме задължени да искаме разрешение от румънските разузнавателни служби“, казва тя и добавя, че това е единствената институция, която тогава е била оторизирана да подслушва. Преди да бъде сключено споразумението за сътрудничество, агенцията е била длъжна да информира службите за всеки отделен случай, по който иска подслушване и да чака отделно разрешение.
„Корупцията може да бъде победена“
Колкото и да им се иска на управляващите в Румъния върховенството на закона да изчезне от наратива за страната, този въпрос редовно е повдиган от чуждестранни политици. Европейската комисия наскоро заплаши да предприеме действия срещу Румъния, освен ако правителството не спре опитите си да ограничи независимостта на съда и борбата с корупцията.
Предстои и румънците да гласуват на референдум дали да бъдат забранени помилването на осъдени за корупция и прилагането на спешни постановления на правителството при закони, отнасящи се до съдебната реформа. Вотът, насрочен от президента Клаус Йоханис, ще се проведе на 26 май и ще съвпадне с изборите за европейски парламент. Кьовеши отказва да коментира референдума, но казва, че ще гласува.
В момента Лаура Кьовеши е назначена да се занимава с антикорупционната стратегия на Румъния – административна работа, която няма много общо с натоварването й докато работи като прокурор. Тя обаче е концентрирана върху възможната бъдеща работа.
„Не изоставяйте битката. Вършете си работата и така корупцията може да бъде победена.“
„Бях на първо място два пъти в конкурса за европейски главен прокурор – при техническата оценка на комисията по подбора и при гласуването в двете комисии на Европейския парламент. Това беше открита, прозрачна процедура, която можеше да бъде проследена“, казва тя. ЕП обаче трябва да постиге съгласие със Съвета на ЕС за това кой ще заеме поста. При тайно гласуване на постоянните представители на страните членки на ЕС, като фаворит беше посочен френският кандидат. Финално решение ще бъде взето след европейските избори през май.
Самата Кьовеши смята, че тя и Жан-Франсоа Бонер биха били добър отбор като председател и зам.-председател на европейската прокуратура. Малко вероятно е обаче тя да бъде избрана за зам.-председател без подкрепата на държавата си.
А що се отнася до борбата с корупцията в Румъния, днес тя казва същото, което е казвала и когато я отстраняват от антикорупционната агенция: „Не изоставяйте битката. Вършете си работата и така корупцията може да бъде победена.“
