След шумното пропадане на личния Цветанов асансьор, напълно очевидно е, че лично премиерът Бойко Борисов е поел предизборната кампания на ГЕРБ. В последните дни той изглежда едновременно и като премиер, и като партиен лидер, и като основен кандидат. В своите изяви Борисов редува разкаянието заради очеизвадната злоупотреба с власт с демонстрацията на своя неопетнен имидж и предизборни послания. ГЕРБ защитава интереса на превозвачите, работи за силна България в обединена Европа, Меркел го хвали, Шенген е малко преувеличена работа, а в Евросъюза го послушали за споразумението с Турция.
В този европейски контекст обаче има една една невралгична за Борисов тема. Това е правосъдието у нас. Същото правосъдие, заради което някои страни не виждат България като надежден партньор. И същото правосъдие, заради което Борисов управлява. Същото правосъдие, за което Брюксел неведнъж е предупреждавал България, и същото правосъдие, което България отказва да реформира. Защото случи ли се подобно преосмисляне на системата, държавата няма как да съществува в този си вид. Невъзможен става както образът на Борисов, така и на неговите ту опоненти, ту съюзници от БСП и ДПС.
Кампанията освети най-големият проблем на управляващата партия. И това не са недвижимите имоти. Те са следствие. Големият проблем е нежеланието в България да има независима съдебна власт. Затова българският премиер вижда като първостепенни проблеми пакета „Мобилност“ и недостатъците на Шенген, вместо да забележи, че еврокомисарят по правосъдие каза, че „ако съдебната система е разбита в една страна, последиците ще бъдат усетени в целия ЕС, защото ние разчитаме на взаимното доверие".
Опонентите
Вместо да коментира по същество острите думи на Вера Йоурова, че хората в България изпитват дефицит на доверие към съдебната система, Борисов предпочете да я класифицира към онези другите, които са врагове на ГЕРБ. „От друго политическо семейство е тя“. И добави, че става дума за либералите, „към които е ДПС“.
Внушението е ясно, но в него има една грешка. ГЕРБ и ДПС в България отдавна са от едно и също политическо семейство, имащо много малко общо с каквито и да е европейски семейства.
Паметта
И за да не изглежда подобна констатация голословна, е редно да се припомни поизбледнелия спомен за признанията на Цветан Цветанов, който преди години съобщи, че Делян Пеевски (който е от друго политическо семейство, ако ползваме стилистиката на Борисов) и главният прокурор Сотир Цацаров (който хич не трябва да е от политическо семейство) са ходили заедно в кабинета му на вътрешен министър. Тази фраза убягва на Борисов, също както паметта му изневерява за онова станало символно „ти си го избра“.
Това обаче не са единствените пробойни в паметта на премиера. Тя очевидно му изневерява и за европейските препоръки по темата с контрола върху главния прокурор, който инак обикаля министерски кабинети, придружаван от Пеевски. От думите на министър-председателя се разбра, че България трябва да изпълни още само няколко дребни детайла, за да отговори на всички изисквания към нашата система за правораздаване. Сред детайлите било и настояването парламентът да може да „проверява и контролира“ тримата големи в съдебната власт. Ето защо и зам-председателят на комисията Франс Тимерманс подкрепял отпадането на мониторинговия механизъм. И двете твърдения са неверни по същество.
Истината е съвсем различна. В началото на миналия месец заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс изрази съмнения, че мониторингът върху страната ни може да бъде свален.
"Ако препоръките на Европейската комисия бъдат изпълнени от България и от Румъния, бихме могли да приключим наблюдението преди края на мандата на Комисията, макар че става все по-трудно да стигнем до тази точка“, бяха думите му тогава. Но вероятно премиерът може да го отдаде на факта, че и Тимерманс е опонент. Даже май повече от Йоурова - той е водещият кандидат на социалистите за следващ председател на Европейската комисия.
Ценностите
Същият зам.-председател на комисията каза, че „именно върховенството на правото е част от европейските ценности“. А пък върховенството на правото не позволява на нито една европейска институция да поиска парламентът да проверява и контролира председателите на ВКС и ВАС, както обясни Борисов. Защото политическата и съдебната власт са независими една от друга, а съдът е върховният арбитър в демократичните държави. Може би именно по тази причина всички европейски институции, произнасяли се по този въпрос, винаги са имали предвид конкретно главния прокурор, а не председателите на двете върховни съдилища. Според официални заключения на Европейския съд за правата на човека, Съвета на Европа, Венецианската комисия и самата ЕК фигурата на главния прокурор у нас е фактически безконтролна.
Борисов обаче очевидно не иска да си спомня това. Защото, спомни ли си го, просто няма как да каже, че няма доверие в шефа на ВКС Лозан Панов. И няма как да го сравни с председателя на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Спомни ли си го – ще трябва да признае, че и той, и Пеевски са опоненти и на Йоурова, и на Тимерманс.
