Може или не може да има обща молитва на православни и католици? Този въпрос не дава мира дори и на светски настроените българи, откакто се разбра, че Българската православна църква (БПЦ) посреща с хладна учтивост папа Франциск и обяснява своята дистанция с църковния канон. Какъв е този канон? Не може ли просто да се промени? Папата ли натрапва своето желание за сближаване или БПЦ натрапва на него своето високомерие? Свободна Европа намери няколко отговора на тези въпроси.
Историята накратко
Още в началото на април БПЦ излезе със специално съобщение, от което стана ясно, че няма да има има общи богослужения с папа Франциск. "Каквато и да е форма на отслужване на общо богослужебно или молитвено последование, както и поставянето на богослужебни одежди за нас е неприемливо”. Тонът на църквата предизвика обществено недоволство и критики, които историкът Димитър Стоянович по-късно нарече “псевдолиберална нотка на възмущение”. Пред БНТ той коментира, че така повелява канонът и той не може да се нарушава.
След великата схизма от 1054 година, която разделя християнството, догмите не позволяват общи богослужения. Това е най-краткият преразказ на официалната пречка за обща молитва и днес, десетина века по-късно. Както за едната, така и за другата църква, преминаването на човечеството през различни столетия, не е аргумент, че даден канон следва да се променя в съзвучие с времето.
20-и век и новите усилия за сближаване
През 60-те години на 20-и век отношенията между католицизма и православието започват да се затоплят, написа в коментар за „Дойче веле“ политологът Петър Чолаков. Той напомни, че през 1965 г. са отменени взаимните отлъчвания на папата и патриарха, които са били предвидени с Великата схизма през 1054 г. В края на 70-те е направена нова стъпка на сближаване на двете църкви в Истанбул.
Падането на комунистическите режими връща процеса на затопляне на отношенията почти в мъртвата точка – този път заради имуществени спорове, наследени от комунизма, пише още Чолаков. БПЦ не участва в редица срещи, чиято цел е била да се развие диалогът – нито през 1993 в Ливан, нито през 2000 в САЩ, нито през 2006 г. в Белград, казва той.
Няколко спомена
След падането на Тодор Живков БПЦ е последователна в студенината си към Ватикана. Така излиза от спомените на двама души, които в изтеклите 30 години са се опитвали да сближат двете църкви в името на различни каузи.
Журналистът Иван Гарелов, който беше съорганизатор на посещението на папа Йоан-Павел Втори преди 17 години, припомни пред БНТ, че БПЦ е отказала всякакво съдействие в отправянето на покана към папата да посети България. А тогава визитата му е била нужна най-вече за да се изчисти името на страната, замесена в атентата срещу Светия отец през 80-те години.
Бившият съветник по етническите и религиозните въпроси на президента Желев Михаил Иванов добави друг личен спомен във Фейсбук. През 1992, когато бушуват югославските войни, той се опитва да организира молебен на всички религии за децата в Босна. Идеята е била по-различна от тази, която беше лансирана тази година от папа Франциск, защото не е предвиждала общо богослужение, а просто служби с една и съща цел, протичащи в различни молитвени домове и дори в различни дни: „мюсюлманите – в петък в джамията, евреите – в събота в синагогата, а православните, католиците и протестантите – всеки при себе си в неделя“, спомня си Михаил Иванов. Предложението е било прието от католици, мюсюлмани, протестанти и евреи, но не и от БПЦ.
Думата „икуменизъм“, повторена няколко пъти
В словото си в София папа Франциск припомни болезнените рани от разделението на християните, "които могат да бъдат преодолени". В обръщението си към патриарх Неофит папата неколкократно изпозлва думата икуменизъм – движението, създадено в началото на 20 век, което цели сближение между различните християнски деноминации. “Ако признавайки нашите несъвършенства, се потопим в Неговите рани от любов, можем да намерим отново радостта от прошката и да предвкусим деня, в който с Божията помощ ще можем да отслужваме на един и същ олтар пасхалната тайна”. С тези думи папа Франциск се обърна към патриарх Неофит, митрополитите и епископите в София. Почти директно признание, че общата молитва един ден ще стане неизбежен факт, за който днес е просто твърде рано.
