Заедно в подкрепа на санкциите срещу Русия, но разделени за Кьовеши. Заедно в енергийните въпроси, но с разминавания по миграцията. Въпреки тези нюанси, декларираните приоритети на ГЕРБ преди евроизборите и тези на Европейската народна партия (ЕНП), към която формацията принадлежи, съвпадат почти напълно. Нещо повече – дори преди да са отправяли някакви критики към българската партия и управлението й, през последните години представители на ЕНП се фокусират върху успехите на управляващите у нас и тактично подминават неудобните теми.
Въпреки отчетения от социологическите агенции спад в подкрепата за ГЕРБ след скандала с апартаментите на властта, коалицията между формацията и СДС се очаква да изпрати шестима представители в Европейския парламент (ЕП) след изборите на 26 май.
Те ще бъдат част от парламентарната група на ЕНП, която губи позиции в рамките на ЕС според редица социологически проучвания. В момента партиите от ЕНП имат 217 евродепутати. Според последното публикувано общоевропеско социологическо проучване, в новия ЕП тя ще има 180 представители и ще се бори за всеки глас и за стабилна подкрепа от страна на редиците си към ръководството.
Заедно в подкрепата за НАТО, но с намигане към Русия
Управляващата у нас партия, подобно на европейското си семейство, декларира евроатланическата си ориентация като приоритет и поддържа ангажиментите си към НАТО. Решението да преговаря за американски изтребители F-16 бе представено на гласоподавателите като пример за това.
„България не е троянски кон на Русия в НАТО, а е най-дисциплинираният и лоялен член на Алианса“, подчерта премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов по време на посещението на генералния секретар на организацията Йенс Столтенберг у нас.
ГЕРБ гласува в подкрепа на европейските санкции срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим през 2014 г. подобно на повечето други партии от ЕНП. В изказвания пред медиите премиерът и председател на партията обаче често изтъква икономическите загуби, които по думите му понася България от санкциите.
В областта на енергетиката ГЕРБ търси патрньорство с Русия и така се нарежда сред мнозинството партии в ЕНП - Християндемократическия съюз (ХДС) на Ангела Меркел, Австрийската народна партия на Себастиан Курц, „Фидес“ на Виктор Орбан (чието членство в ЕНП е замразено)...
България, подобно на Германия и Австрия, се противопостави на промените в газовата директива на ЕС, които предвиждаха Европейската комисия да участва в преговорите за газопроводи от трети страни. Причината е, че двата големи проекта за газопроводи от Русия към ЕС минават именно през тези държави. Германия ще бъде страната, на чиято територия „Северен поток 2“ влиза в ЕС, а България ще бъде входна точка на „Турски поток“. Дори след като Германия договори компромис, България остана единствената страна в ЕС, която е против. При гласуването в ЕП българските евродепутати се въздържаха.
Интересен детайл е, че преди дни председателят на групата на ЕНП в ЕП и водещият кандидат на партията за председател на следващата Европейска комисия Мафред Вебер, се обяви срещу проекта за „Северен поток 2“ в разрез с издигналата го ХДС и заяви, че ще направи всичко възможно да го спре.
Като свой приоритет в областта на енергетиката партиите от ЕНП са обявили ограничаването на замърсяването от топлоелектрическите централи и преминаването към възобновяеми източници на енергия. Такива са декларираните преди години цели на ГЕРБ по отношение на централите „Марица изток“. Наскоро обаче за пореден път комплексът попадна в класация за най-големите замърсители в Европа редом със седем германски ТЕЦ-а.
Едно "но". Заради Кьовеши
ГЕРБ се разминава с общата позиция на ЕНП по въпроса с кандидурата на Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор. Европейската партия изрази подкрепа за румънската кандидатка, която Букурещ се опитва да саботира, и дори предложи процедура по чл. 7 от Лисабонския договор срещу Румъния за системно нарушаване на върховенството на закона.
След заседанеито на КСНС в началито на април обаче Борисов заяви, че подкрепата на управляващите у нас е за френския кандидат Жан-Франсоа Бонер и разказа, че румънската премиерка Виорика Дънчила му е разказала „какво е там“ и така е потвърдила неодобрението му за Кьовеши.
Споделени приоритети
ГЕРБ споделя приоритетите на ЕНП в областта на миграцията. Партиите от европейското семейство настояват за силен контрол на външните граници на ЕС и реформа на Дъблинския регламент, който предвижда търсещите убежище да подават документи за статут в първата държава от Съюза, в която влязат.
Управляващите у нас се противопоставят на механизма за релокация на търсещи убежище в рамките на ЕС, подобно на партията на премиера на Унгария Виктор Орбан. Министър-председателят Бойко Борисов декларира готовността на страната да приеме „тези, които бягат от война“. България обаче остава сред страните в ЕС, които предоставят убежище на най-малко кандидати в сравнение с другите страни в ЕС.
Сред приоритетите на ЕНП, които ГЕРБ споделя, е поддържането на добри отношения с Турция и запазването на споразумението за мигрантите с Анкара и подкрепата за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС.
Приятелско потупване по рамото
Сред своите управленски приоритети за 2017 – 2021 г. ГЕРБ посочва продължаването на съдебната реформа в изпълнение на препоръките на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. През последните години представители на ЕНП рядко коментират докладите и качеството на изпълнение на препоръките, а когато го правят, обикновено е в положителна светлина. Почти не се случва партиите от европейското семейство на ГЕРБ да обсъждат публично вътрешнополитически скандали в България.
Като стратегегическа цел в предизборната програма на ГЕРБ е посочено присъединяването на България към Шенгенското пространство. Членове на ЕНП, включително кандидатът за председател на ЕК Манфред Вебер публично застъпват тезата, че страната е готова за членство в „Шенген“. Европейските институции обаче намират проблеми при охраната на външните граници на ЕС и не дават сигнали, че страната скоро ще стане част от зоната за свободно движение. Подобна е и ситуацията с кандидатстването на България за еврозоната.
