„Аз не съм писател“, продължава да повтаря тя, макар че единствената й книга е преведена на няколко европейски езика и е получила литературни награди. Но Олга Громова твърди, че не е „писала“ книгата, а просто е „записала историята“ – живота на едно момиче, озовало се в ГУЛАГ на 5-годишна възраст. Там се научило да пише и чете, да играе с каквото намери и да не бъде роб, както го учела майка му.
Детето имало толкова бяла кожа и толкова светла коса, че когато излязло от сталинския лагер и било принудено да се засели в Киргизстан, там го кръстили „Захарното дете“. Книгата за него излиза днес на български в превод на Здравка Петрова в издателство „Точица“. Тя е един от много редките опити в литературата да се разкаже животът в ГУЛАГ на днешните деца.
Олга Громова е родена през 1956 г. в Москва. Завършва библиотекарския институт и работи 25 години в различни библиотеки, половината от които – училищни. Всичко, което е правила преди да напише „Захарното дете“, е свързано с библиотеките и с развиването на интереса към книгите у децата – тя преподава в института, който е завършила, издава специализирания вестник на гилдията, инициира промени в библиотечното дело в руските училища, като копира и приспособява към руските нужди западноевропейския опит. Била е член на журито, което присъжда награди за литература за деца.
Животът й се променя от една среща през 1988 г., когато се опитва да изпрати дрехи за благотворителна кауза и покрай това се запознава с доста по-възрастна от нея жена. Запознанството прераства в поредица от срещи, в които жената й разказва за своето детство, преминало в землянките на ГУЛАГ – детството на „Захарното дете“. „Сякаш някой ми даде домашно да разкажа тази история“, казва Громова в едно от интервютата си. Но минават години преди да реши как да организира историята и да я превърне в тази книга, която от днес можем да прочетем на български.
