Все повече хора по света се разболяват от морбили, но решение на този проблем има. Първата стъпка към него е точната информация. Втората - наличието на политическа воля и изграждане на национален план.
Само през миналата седмица в България например са регисрирани 92 случая на морбили, съобщава Националният център по заразни и паразитни болести.
Причините за този ръст на заболелите са много, обяснява д-р Бояна Петкова, лекар педиатър и активист в областта на майчиното и детското здравеопазване. Според нея отказът на някои родители да ваксинират децата си не e единственият фактор, който създава предпоставки за избухване на потенциална епидемия. Проблем е и фактът, че няма никакъв механизъм, който да позволява на възрастни хора да се ваксинират срещу морбили.
Колко души са болни?
От началото на годината Националният център по заразни и паразитни болести е регистрирал 389 случая на морбили. За същия период през 2018 г. случаите са били 4, а през цялата година – 13.
Морбили (дребна шарка) е силно заразна болест. Тя е лечима, но при близо една четвърт от случаите предизвиква усложнения с потенциален фатален край. През 2017 г., последната година, за която има пълни данни, близо 110 000 души по света са починали след усложнения при морбили. Възможни са и трайни увреждания – мозъчни увреди, парализа, слепота или загуба на слуха.
Единственият начин да се предпазим от болестта е да се ваксинираме. В българския имунизационен календар е предвидена комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит при навършване на 13 месеца и реимунизация на 12-годишна възраст.
Сред причините за скока в броя на болните от морбили специалистите посочват отказа на някои родители да ваксинират децата си. Не е ясно обаче колко точно са те. Световната здравна организация (СЗО) определи т. нар. антиваксъри като една от десетте най-големи заплахи за здравето в световен мащаб през 2019 г.
„Според мен отказът от поставяне на ваксини не е основната причина за увеличаване на заболеваемостта от морбили, защото поне в моя опит т. нар. антиваксъри са сравнително малко и те трудно биха могли да генерират епидемия сами по себе си“, коментира пред Свободна Европа д-р Петкова.
„Рецепта“ за епидемия?
Освен хората, които отказват да ваксинират децата си, има значителен брой, деца, които не са ваксинирани по социални причини, обяснява д-р Петкова.
Тя отбеляза, че има случаи на вписани в картона, но реално непоставени ваксини. Възможна причина за това е, че личният лекар не е успял да открие пациента и просто е записал, че е поставил ваксината, за да няма проблем с Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Друг възможен сценарий е хората да отказват да сложат ваксина на детето си, но личният лекар да се съгласи да впише в картона, че такава е направена.
„На практика всички родени преди 1960 г. не са ваксинирани, а между 1960 и 1986 г. има доста пропуски – имало е години, в които не е имало имунизации, имало е партиди, които не са произвели ефективно имунитет“, казва педиатърът и допълва, че 3 до 5% от имунизираните хора всяка година не развиват имунен отговор. Броят им нараства всяка година и това също е сред причините за отслабване на колективния имунитет на общността.
„Има хора, които са имали имунитет, но той е така да се каже с изтекла давност. Тоест при едни изследвания се вижда, че вече са под долната граница на антителата, необходими за ефективно предпазване от разболяване“, казва още д-р Петкова.
Могат ли възрастни да се ваксинират?
Според Бояна Петкова, ако имаме съмнения дали ни е поставена ваксина или ако това се е случило преди много време, е добре да си направим изследване на антителата срещу вируса на морбили. Ако имаме имунитет, няма нужда да се реимунизираме. Ако не, добре е да се ваксинираме отново, стига здравословното състояние да го позволява.
Имунизирането на възрастни срещу морбили у нас обаче е сложна задача, разяснява д-р Петкова. Причината е, че Министерството на здравеопазването дава определен брой дози ваксини на регионалните здравни инспекции, които ги разпределят. Така личните лекари ваксинират децата, но нямат резерв, ако възрастен реши да се имунизира. Ваксините не се продават в аптеките.
Някои възрастни прибягват до варианта да купят ваксината от чужбина. В такъв случай обаче трябва лекар да я постави, предупреждават специалистите.
Има ли решение за антиваксърството?
Според д-р Петкова най-добрият вариант е да се говори с родителите, които се колебаят дали да ваксинират детето си. Тя признава, че личните лекари у нас обикновено са много натоварени и нямат достатъчно време да разговарят подробно с пациентите си. Въпреки това обаче има какво да се направи, смята тя.
„Добре е родителите да получават информационни материали например месец или два преди ваксината, за да могат да ги прочетат вкъщи, след което, на следващата консултация, вместо лекарят да започва да обяснява цялата информация от А и Б, родителите да зададат въпросите си въз основа на това, което вече са прочели... Има начини, стига да има желание и рационална мисъл“, заключава тя.
В момента няма централизирана организация за раздаване на такива информационни материали. Брошура с информация за ваксините има Българската асоциация по семейно планиране, но тя е неправителствена организация и няма необходимия обхват и покритие, допълва д-р Петкова.
