Срещаме се с 19-годишната Радена, майка ѝ и брат ѝ в столичен фитнес. Когато не е притеснена от камери и микрофони, говорът ѝ е по-ясен и можем да общуваме почти пълноценно. Хората със синдром на Даун като нея могат да изпитват всички чувства и емоции като останалите. И да постигат големи успехи. През месец март Радена се класира четвърта в силовия трибой на световните игри “Спешъл олимпикс” в Абу Даби. Личният ѝ треньор и неин брат Нико Ангелов е неотлъчно до нея - от тренировките с тежестите в залата до големите състезания и победите. “Всички усилия и времето, което сме вложили, имат резултат. До състезанието тя всеки ден говори само за това. Когато спечели и виждам емоцията в очите й, за мен това е най-важно”, казва Ангелов.
Атлети, а не хора с увреждания
Радена се явява на “Спешъл Олимпикс” за трети път. Има злато от състезанието по ски от игрите в Австрия и бронз по конна езда от САЩ. Зад тези успехи стоят много усилия, старание и часове в залата, в конната база или на ски пистата.
“Всеки ден е работа с нея. Сутрин нейната елементарна гимнастика е няколко йога упражнения и 21 лицеви опори”, споделя майка ѝ Нели Ангелова и споделя, че вижда голяма промяна в отношението на хората в България към децата като дъщеря ѝ. Преди години е било по-различно: странни погледи на улицата, неразбиране и дори страх.
“Като че ли сега информацията е повече, говори се повече. Когато бяхме в Абу Даби, никой не каза “хора с увреждания” или “хора в неравностойно положение”. Всеки ги наричаше “атлетите” или “отбора на решителните”, което също беше много важно като отношение”.
Нико Ангелов си спомня как преди време, докато и двамата били по-малки, всяка разходка навън била съпроводена със срещането на учудени погледи. Сега, твърди, е по-различно. “Личният пример е важен. Когато съм я запознавал с мои приятели и след като си разменят две - три думи, всичко се променя”.
С поглед към победите
Атлетите на "Спешъл Олимпикс България" завоюваха 19 медала в Абу Даби. Движението "Спешъл Олимпикс" е създадено още през 1968 г. и е признато от Международния олимпийски комитет за благото на повече от 5 милиона атлети с интелектуални затруднения. Така те имат възможност да участват в състезания по 32 олимпийски спорта в повече от 190 страни по света. В България Спешъл Олимпикс стартира своята програма през 1994 г. Повече от 100 български атлети до момента са спечелили над 100 медала за страната. За Радена спортът не е единствено начин за разтоварване или допълнително занимание. Това ѝ дава посока и увереност. “Смисълът на живота ѝ”, както казва майка ѝ.
