Той я попитал кое най-много я дразни, когато е в килията. „Режещият звук на вратата, която отварят пазачите“, отговорила тя. Тези думи довели до многомесечното усилие на едни от най-квалифицираните екипи в архитектурата – да създадат тежки и надеждни затворнически врати, които обаче да са красиви, модерни и най-важното – да не скърцат.
Франк Гери е изслушал още много затворници, преди да премине към този уникален експеримент: създаването на затвор, който прилича на хотел от 22 век, макар и да е снабден с всички модерни защити и ограничения. Тази невероятна история е заснета във филма „Франк Гери: Да строиш правосъдие“. В неделя вечерта филмът получи специалната награда на фестивала „Мастър оф арт“ в София.
Франк Гери е роден през 1929 г. в Торонто, Канада. След като завършва средното си образование се мести с родителите си в Калифорния, където завършва архитектура. През 1962 г. създава собствената си компания, която и до днес носи името му.
През 1978 г. той започва да преустройва собствената си къща по начин, който отговаря на вече оформената му идея за архитектурата, към която се стреми – социално ангажираната архитектура, както я определя той самият. Така на мястото на традиционната холандска къща, някога боядисана в розово и устояваща на времето вече няколко десетилетия се появяват недовършените сякаш греди, които се подават навън, телената мрежа, въведена като част от интериора, както и дървените орнаменти, които съжителстват с гофрираните форми от стомана. Не е събарял оригиналната къща, напротив – обвил я е в нови материали, изваждайки на показ най-съществените й архитектурни детайли.
През 80-те той вече създава музейни сгради, концертни зали и кина. След падането на Берлинската стена Гери получава разрешение да построи така наречената „Танцуваща сграда“ в Прага – символ на радостта и надеждата, които носи падането на комунизма.
Гери е проектирал някои от най-впечатляващите сгради в света, сред които музеят „Гугенхайм“ в Билбао, концертната зала на Уолт Дисни в Лос Анджелис, сградата на Фондация „Луи Вютон“ в Париж, музея на поп културата в Сиатъл.
В един момент е получил необичайна оферта от фондацията на Джордж Сорос: възможно ли е да проектира затвор? А той в отговор за малко да откаже – мислел, че няма да се намери никой, който да му повери строежа точно пък на такава институция. Вече си я представял достатъчно ясно – като модерно, хуманно място, чиито обитатели не усещат гнет от обстановката, а само от идеята, че не могат да излязат навън. В замисъла се включил университетът в Йейл, а после и губернаторът на Кънектикът, който отдавна се борел за промяна на местата за лишаване от свобода. И така дошъл необичайният краен резултат: ултрамодерната сграда до Ню Хевън, в която никой не би разпознал затвора.
