След 10-часови дебати и с пренаредена кандидатска листа БСП поема към избори, за които лидерът на партията Корнелия Нинова няма да носи отговорност. В окончателната подредба на пето място е председателят на ПЕС Сергей Станишев, който първоначално бе изхвърлен от съставения от ръководството проект за листа.
Въпросът за присъствието или отсъствието на Станишев не бе само личен, защото покрай него БСП заговори за идентичността си и за това в каква посока иска да поеме. Ще бъде европейска лява партия, част от Партията на европейските социалисти, или пък ще продължи като консервативна, националистическа и евроскептична организация?
Без директен отговор
Отговорът на този въпрос може и да не е съществен за традиционните избиратели на БСП, които и без това не са изкушени особено от темата „Европа“. Този въпрос обаче е първият, на който трябва да отговаря една партия, която претендира за управлението на държава от ЕС и НАТО.
Еднозначен отговор на този въпрос засега няма. Но въпросът остава, въпреки че изобщо не би трябвало да съществува при положение, че БСП е член на ПЕС, а нейният бивш лидер е начело на европейските социалисти.
Дори включването на Станишев в листата не дава този отговор. Причината е, че в негова подкрепа застанаха опозиционерите на Нинова, като не малка част от тях изобщо не се занимават със знаците, които левицата изпраща навън, а със собствените си домашно-партийни крамоли.
Но с много знаци
Пленумът на БСП все пак даде някои важни отговори. На първо място, партията (с малки изключения) изобщо не смята, че е необходимо нито да се доказва като европейски приемлива, нито възнамерява да се модернизира, за да добие поне малко такъв вид.
Левицата до момента не е провела нито един разговор за Европа, нищо че изборите, които БСП иска да спечели, са за български представители в Европейския парламент. Нещо повече – партията успя да забърка такъв вътрешен скандал, с който показа не само, че ценностите на западните демокрации са й чужди – те са нежелани.
БСП показа, че не желае да скъса с миналото си, което от време на време формално осъжда. Присъствието на двама с доказана принадлежност към Държавна сигурност - Румен Гечев (вицепремиер на Жан Виденов) и Велизр Енчев, е красноречиво доказателсво за фалшивата модернизация, за която социалистите претендират от години.
И човек на Радев
Внезапната поява в листата на шефа на кабинета на президента Румен Радев, Иво Христов, противоречи на всички досегашни обяснения за независимостта на държавния глава от политиката на „Позитано 20“. Тази поява прави комични отправяните в миналото обвинения от БСП към Росен Плевнелиев, че "не е скъсал с ГЕРБ“. Вероятно социалистите са били недовлни от тоя факт не поради принципни несъгласия, а само поради факта, че президентът не е близък до тях.
Второто и третото място в окончателната листа на депутата Петър Витанов и на представителката на клуб „Милениум“ Цветелина Пенкова също са важни за образа на левицата. Те са слабо познати и това качество вероятно ги е направило удобни за мнозинството.
С поглед към парламентарни избори
Бурята в БСП изглежда, че не просто ще нанесе имиджови щети на левицата в Европа. Съзнателно изгражданият нов национал-консервативен облик е и заявка за евентуални предсрочни избори. В това поле вече играят други четири партии - ВМРО, НФСБ, "Атака" и "Възраждане", което прави възможни всякакви сценарии за формирането на следващо управление.
Листата на БСП и най-вече първоначалната й подредба представлява точно такава заявка от страна на Нинова. Но не за Брюксел, а за България. А отказът й да носи отговорност за резултата от изборите, след преподреждането на кандидатите, може да означава и още нещо (освен, че Нинова се подготвя да ги загуби). Вероятно в нечии планове очакваната загуба може да бъде представена като поредно основание за необходимоста от „ляв-национал-консерватизъм“. Което си е вече кампания за следващи избори.
