Човекът, чието име безпогрешно отключва неподозирано силни емоции в българското общество, днес издава книга със спомени – собствения си разказ за всичките факти, които успяха да разделят страната и да конструират две противоположни реалности. Според едната Иван Костов е злият демон на българския преход, а според другата той е най-големият държавник в новата история, сатанизиран от многобройните си врагове, натрупани от смелото му управление. Ако истината е по средата, просто няма кой да я чуе.
Иван Костов е роден през 1949 г. в София. Завършил е столичното 18-о училище, а после и Икономическия институт „Карл Маркс“ (днес УНСС). През 1974 г. завършва политическа икономия, а после става асистент в института, който е завършил. През 1981 г. завършва второ висше образование, този път в Софийския университет – „математическо моделиране на икономическите процеси“.
Той е един от първите, които заговарят за нуждата от цялостна реформа на икономиката след падането на Тодор Живков. На първите свободни избори през 1990 г. е избран за депутат от СДС, а в края на същата година влиза в програмното правителство на Димитър Попов като министър на финансите. Изборът му съвпада с така наречената „Луканова зима“ на 1990-1991 г. – време, в което в магазините няма храна, а страната е банкрутирала след 45-годишен период на планова икономика и две поредни посткомунистически правителства на Андрей Луканов. Икономическият екип в правителството на Димитър Попов е този, който либерализира цените, освобождава валутната търговия и започва първата икономическа реформа.
Втората вълна реформи отново е с участието на Костов като финансов министър, но този път е проведена от друго правителство – това на Филип Димитров. За 9 месеца от 1991 до 1992 г. е започната реституцията на отнетото от БКП имущество и е замислена приватизацията.
В третата вълна реформи той вече е министър-председател. Наследява една фалирала държава, оставена от премиера Жан Виденов – заплатите са стопени до няколко долара месечно, банките фалират, инфлацията е в стотици проценти, възникнали са кредитните милионери, които трупат все повече власт. В тази трета вълна се извършва стабилизирането на лева и обвързването му с германската марка, започва реформата на здравеопазването, провежда се голяма част от приватизационния процес. Това е правителството, което постигна отмяна на визите с европейските държави и започна присъединителния процес към НАТО и ЕС.
Не му прощават най-вече два факта. Първият – че е преподавал политикономия в епохата на комунизма, когато това е идеологическа дисциплина. Вторият – че е допуснал няколко неизгодни приватизационни сделки, зад които стои голяма корупция. Не му прощават и властния характер, директния изказ, заобикалянето с послушни хора, готовността да се опира на съмнителни фигури. Може би с право. Но все още не се е намерил този критик, който да каже, че Иван Костов не е основен архитект на съвременната свободна икономика и един от основните архитекти на мястото на България в НАТО и ЕС.
