Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган има най-висок общ резултат в местните избори в Турция на 31 март. Заедно с коалиционния си партньор тя получи 51,6% от гласовете и Ердоган обяви победа на изборите.
ПСР обаче понесе по-тежки поражения от когато и да било преди. Ще си възстанови ли партията подкрепата или това е началото на края за Ердоган?
Пирова победа
Истанбул, Анкара, Измир. Това са само част от големите градове в Турция, които Партията на справедливостта и развитието на презединта Ердоган загуби на местните избори в неделя според публикуваните данни на сайта на турската Централна избирателна комисия.
В Истанбул представителят на Републиканската народна партия (РНП) Екрем Имамоглу събра с 25 хил. повече гласове от кандидата на ПСР Бинали Йълдъръм. В столицата Анкара разликата между опозционния кандидат Мансур Яваш и представителя на ПСР е близо 4%.
Досега и двата града са били бастиони на управляващата партия в продължение на десетилетия. Ердоган започва политическата си кариера като кмет на Истанбул през 1994 г. и оттогава градът не е упраляван от различна партия. ПСР оспорва резултатите и в двата града.
Ако бъдат потвърдени, пораженията в Анкара и Истанбул отбелязват значителен спад в подкрепата за партията на Ердоган, въпреки че водената от нея коалиция успя да си осигури над 51% от гласовете в цялата страна.
„Той може да вземе мерки, може да забави упадъка“, коментира пред „Ройтерс“ анализаторът специалист по въпросите, свързани с Турция, Гарет Дженкинс. „Но мисля, че в момента наблюдаваме повратната точка в този упадък. Не виждам как той ще си върне популярността.“
Освен Анкара, Истанбул и Измир, в почти всички райони от егейското крайбрежие кандидатите на Републиканската народна партия отбелязват победи. Същото се отнася и за районите около столицата. В областите близо до границата със Сирия доминира прокюрдската Деморкатична партия на народите, чийто лидер Селяхатин Демирташ се радва на голяма популярност, въпреки че е в затвора.
Става ли по-слаб Ердоган?
Успехите на Републиканската народна партия идват месеци след като Турция официално стана президентска република. Това се случи с последните парламентарни и президентски избори през юни 2018 г., когато в сила влезе конституционната реформа, одобрена на референдум година преди това. Тя дава почти неограничени правомощия на държавния глава, който може да издава укази със силата на закон, да назначава и освобождава вицепрезидентите и министрите, както и висши държавни служители.
След тези избори Ердоган стана на практика всесилен. Преди това той си осигуряваше контрол над страната с обявеното след опита за преврат извънредно положение, което му даваше специални правомощия.
Въпреки това на изборите през юни кандидатът на Републиканската народна партия Мухарем Индже постигна голям успех и дори се очакваше да се изправи на балотаж с Ердоган. Той беше единственият кандидат, който обеща анулиране на конституционната реформа и връщане на парламентарната република. Ердоган отбеляза по-ниски резултати от очакваното, а опозицията и международни организации изразиха съмнения в честното провеждане на изборите.
Резултатите от местните избори в неделя потвърдиха и един от изводите от вота миналата година – ПСР не може да си осгури над 51% от гласовете в Турция сама и има нужда от коалиционния си партньор – ултраконсерватовната партия Националистическо движение.
На изборите за общински съвети в неделя партията на Ердоган е получила 41,6% от гласовете, а коалиционният й партньор - 18,8%. В изборите за кметове ПСР е събрала 44,3% от гласовете, а националистите - 7,3%. На изборите миналата година коалицията между двете партии спечели 53,6% от гласовете за депутати в парламента.
Икономика, съшита с бели конци
Турция преживя години на икономически растеж по време на управлението на Ердоган като премиер, а после и като президент. Банките отпускаха заеми с ниски лихви, което стимулираше растежа и повишаваше жизнения стандарт на гражданите. Така партията на Ердоган спечели значителна подкрепа сред избирателите.
Икономическите трудности миналата година обаче предизвикаха спад в подкрепата за ПСР, припомня Ройтерс. Стойността на лирата спрямо долара рязко спадна след като отношенията между САЩ и Турция се изостриха заради задържания на турска територия американски пастор.
Това доведе до ръст на безработицата, скок на инфлацията с над 20% и увеличаване на цените на жизненоважни стоки за домакинствата.
„Близо 40% от БВП на Турция се произвежда в Истанбул и всяко икономическо сътресение се усеща много силно там“, коментира пред Ройтерс източник от турското правителство. С това може да се обяси загубата на ПСР в мегаполиса, както и в други големи градове, смятани досега за бастиони на управяващите.
Сега накъде?
След като станаха ясни първите резултати от изборите Ердоган обяви, че в годините преди следващите общи избори през 2023 г. ще проведе икономическа реформа, „базирана на свободния пазар“. Според икономисти, цитирани от Ройтерс, обаче не за пръв път Ердоган дава подобна заявка, а обикновено след подобни обещания насочва усилията на правителството към краткосрочни решения, които да задържат икономиката стабилна до следващите избори.
Източници на Ройтерс от ПСР твърдят, че Ердоган планира промени в кабинета и на ключови позиции в партията като отговор на слабия резултат.
Няма изгледи обаче той да възнамерява да прекрати преследванията и арестите на политическите си противници и активните представители на гражданското общество. От неуспешния опит за преврат до прекратяването на извънредното положение през юни 2018 г. над 75 хил. души са арестувани. Повече от 150 държани служители са уволнени. Редица опазиционни медии са затворени или купени от бизнесмени, близки до властта. Арестите и уволненията продължават и до днес, а съмненията за изборни манипулации остават.
