Затънала в корупция, въвлечена във война с подкрепяните от Русия сепаратисти, зависима от милиардните помощи на международните институции - това е Украйна, която следващият президент ще трябва да управлява. В неделя е първият тур на изборите, в които участват 39 кандидати. Преди пет години масовите протести принудиха проруския президент Янукович да напусне страната. После Русия анексира полуостров Крим, а сепаратисткият конфликт в източна Украйна отне живота на над 13 хиляди души и доведе до икономически упадък. Ето най-големите предизвикателства пред управлението на Украйна, описани от Асошиейтед прес.
Корупцията
Ендемична корупция – това е основното оплакване и при предишния президент Янукович, и при неговия наследник, Петро Порошенко. Индексът за възприятието на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“ поставя Украйна на 120-то място сред 188 държави – незначително подобрение в сравнение с предишни години, но все още в компанията на страни като Нигер и Мали.
Порошенко предприе някои мерки срещу корупцията, изискани от Международния валутен фонд в замяна на отпуснатите милиарди долари заеми. Този месец обаче антикорупционният закон бе обявен за противоконституционен. В това време държавните оръжейни фирми са оплетени в скандал за злоупотреби.
Засилващият се обществен гняв изисква по-видими действия.
Водещите кандидати се заричат да предприемат твърди мерки срещу корупцията, сред които доживотни присъди за кражби от армията, доживотна забрана за заемане на държавен пост и еднократна данъчна амнистия за укрити доходи. Но корупцията е толкова масова, че подобни мерки ще имат слаб ефект, а засилващият се обществен гняв изисква по-видими действия. Всички водещи кандидати обещават да работят за членство в Европейския съюз, но Брюксел не изгаря от желание да приема страна, които не може или не иска да се бори с корупцията.
Русия
Водещите кандидати също така подкрепят кандидатурата на Украйна за НАТО. Това звучи като анатема за Русия и би могло да попречи на усилията за разрешаване на други конфликти, като войната в източна Украйна и случая със задържаните 24 украински моряци. Вероятността от някакво разрешаване на конфликта в източната част на страната е минимална, но различните кандидати имат различни решения за проблема.
Борещият се за втори мандат Порошенко подкрепя т.нар. Нормандска четворка за разговори, в която влизат Русия, Украйна, Франция и Германия, въпреки че тези преговори са замрели. Юлия Тимошенко иска разговори между подписалите меморандума от Будапеща, който призовава за запазване на териториалната цялост на бившите съветски републики, които са се отказали от ядрени оръжия, въпреки че Русия вече наруши този пакт с анексирането на Крим. Новата звезда Володимир Зеленски казва, че проблемът може да бъде разрешен само с директни преговори с Русия. Тази идея получи благосклонно медийно отразяване в Русия, което предполага, че Москва може и да търси изход от конфликта, който й струва скъпо заради международните санкции.
Качеството на живот
Всекидневието на голяма част от украинците е бедно и нерадостно. Средната заплата е едва малко над 300 евро, а 25-процентното поскъпване на газта миналата година бе тежък удар за много домакинства. Тимошенко оприличи това на геноцид и обеща да намали цената поне с 50%. Но такова действие ще срещне неодобрението на международните финансови институции, помагащи на Украйна.
Системата на здраеопазването е почти непроменена от времето на Съветския съюз и е известна с мизерията, особено извън големите градове. Има някакви реформи, но кандидатите казват, че резултатите са недостатъчни, а достъпът до медицинска грижа е силно затруднен. Тимошенко и Зеленски предлагат въвеждането на здравни осигуровки.
Икономиката
Украинската икономика се възстановява от тежкия срив след събитията от 2014 г., но брутният вътрешен продукт остава доста под равнището от 2013 г. Готовността на следващия президент да провежда реформи, както и съставът на следващия парламент след парламентарните избори през септември, могат да привлекат или отблъснат инвеститорите.
Икономистите прогнозираха скромен ръст от 2,5% годишно на фона на високата 10-процентна инфлация.
Преди президентските избори икономистите прогнозираха скромен ръст от 2,5% годишно на фона на високата 10-процентна инфлация. Порошенко може да се похвали с подобрена икономика и увеличени инвестиции през неговия мандат. Зеленски призовава за опростяване на данъчната система и за премахване на пречките пред откриването на нови предприятия, така че „да отваряш бизнес за час“. Тимошенко обеща да намали корпоративния данък наполовина и да промени профила на украинската икономика от износител на суровини в производител на крайни продукти.
Демокрацията
Независимо кой победи, изборите ще са сериозен тест за състоянието на демокрацията в Украйна. От тях ще зависи доверието както на украинските граждани, така и на международните партньори. Предизборната кампания беше доста кална. Порошенко бе обвинен от собствения си вътрешен министър, че използва публични средства за купуване на гласове. След като щабът на Зеленски откри подслушвателни устройства в офиса си в Киев, официален представител на вътрешното министерство предположи, че националната служба за сигурност е замесена, а самата служба започна разследване срещу министерството, защото подкопавало националната сигурност. С хода на кампанията, крайнодесните групи ставаха все по-неуправляеми.
