Болшевизация. Стремеж към антиейвропейското, ретроградното, националистическото. Това са само част от оценките за БСП след пленума на социалистите в неделя. По време на форума лидерката на партията отново се обяви против мигрантите, против Истанбулската конвенция и против санкциите срещу Русия, като и в трите случая позициите са противоположни на политиката на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Какво, наистина, стана със социалистите, които преди по-малко от 20 години се представяха за пронатовска и проевропейска партия?
„Има една пълзяща болшевизация“, коментира пред Нова телевизия бившият председател на БСП Михаил Миков днешното състояние на партията си. „Има и едно трайно разграничаване от политиката на ПЕС“, допълни той.
Ден по-рано председателката на партията Корнелия Нинова успя да наложи своя избор за водач на листата за изборите за Европейски парламент – Елена Йончева, вместо излъчения от БСП председател на ПЕС Сергей Станишев.
„Аз ви предлагам да освободим другаря Станишев от неудобството да съчетава мнението на всички партии в ПЕС и да изразява мнението на БСП, които понякога са различни и ще продължават да бъдат различни“, е казала пред Националния съвет на партията Нинова.
Колко още ще продължи разграничаването на БСП от проевропейските позиции на европейското ляво семейство?
Назад към корените?
„БСП в някаква степен се връща към корените си. Много дълго време тя изпитваше свян от тях,“ коментира за Свободна Европа политологът Първан Симеонов. Според него Нинова иска да вкара партията си в битката за това „кой да е вестител на консерватизма в България“.
Политологът Страхил Делийски пък е на мнение, че „в момента в БСП сякаш се отказват от лявата си ценностна идентичност, прицелвайки се в евентуални, но несигурни електорални дивиденти, което може да им изиграе лоша шега“. Според него това може да промени демографската структура на избирателите на БСП, но не в положителна посока.
Тези корени на БСП водят към годините в края на 20-ти век. Точно преди 20 години Слободан Милошевич опитваше да прочисти етнически областта Косово, а след броени дни НАТО щеше да започне превантивни бомбардировки над тогавашна Югославия. По това време ръководството на БСП организира протести с плакати „НАТО вън“, подкрепи позицията на Русия и се противопостави на Запада, който беше обединен в желанието си да спре Милошевич.
Малко повече от година по-късно БСП направи исторически завой и прие, че присъединяването на България към НАТО е приоритет. Така започна проевропейският период от историята на бившата комунистическа партия. БСП пое към семейството на европейската левица и през 2005 г. беше приета в ПЕС. По време на управлението на БСП (заедно с ДПС и НДСВ) България завърши пътя си към ЕС и стана пълноправен член на 1 януари 2007 г. Членството на България в НАТО и ЕС е стратегически приоритет, който присъства във всички програми на БСП. Приключва ли БСП този свой проевропейски период?
Колко анти-Европа?
„Един човек става и започва да говори наистина безумия, обвинявайки ПЕС, че е подкрепила фашизма в Италия и нацизма в Германия. Нали разбирате колко е абсурдно това, но това някой го насажда в нашата партия“, каза пред бТВ Сергей Станишев, описвайки конференция на БСП в район „Одесос“ във Варна, за която прочел в пресата.
Според него Европейският съюз и европейското социалистическо семейство са представени вътрешнопартийно „по не най-добрия начин“. Така звучала и лидерката на партията Корнелия Нинова. „Аз не желая моята партия, БСП, да бъде представяна като някаква ретроградна, традиционалистка, антиевропейска партия. Някои послания изглеждат така“, каза още Станишев.
Михаил Миков поставя това като един от големите въпроси пред социалистическата партия: „Накъде върви БСП? Докъде може да стигне в разграничаването по въпроси, които са ценности на лявото и в Социнтерна, и в ПЕС, и в света на лявото?“
Мнението на политолога Страхил Делийски е, че е трудно да се каже дали БСП се отказва от евроатлантическия си курс, поет в началото на века, „но е сигурно, че откакто Корнелия Нинова е лидер на левицата, на ценностно равнище тя се ориентира към консервативно-националистическото поле – търси се конюнктурен електорален ефект“.
Този ефект Делийски нарича „фаст фууд“ политика. Първан Симеонов смята, че в България трудно може да се говори за реално противопоставяне между ляво и дясно, а по-скоро хората са разделени между предпочитанията си между Изтока и Запада.
И много Русия
В речта си пред Националния съвет на БСП Корнелия Нинова обещава още различия с европейските социалисти. И даде пример: „Другари, ние тук решихме ли да паднат санкциите срещу Русия? Вие тук обвинявахте ли ни, че не отстояваме достатъчно тези позиции в парламента? Какво мисли българският народ по този въпрос и искате ли да ви кажа колко пъти ПЕС гласува за удължаване и утежняване на санкциите срещу Русия? Как да се обединим?“
На следващия ден бившият медиен съветник на БСП Нидал Алгафари изрази в профила си във Фейсбук почуда от „някои съвпадения“ – президентът бил посочен от Нинова след среща „бивш ли, настоящ ли, офицер, служещ на друга държава, от Русия“; бившият председател Станишев бил „с родствени корени от бившия Съветски съюз“; Елена Йончева също била „с родствени корени от Русия“.
„Вероятно са само съвпадения. Не ми се вярва чак такава намеса да има от Русия, но явно в ръководството на столетницата не намират по-подходящи за важни постове освен онези, които са учили, роднини или посочени от Русия“, написа Алгафари.
„Приемам упрека ви, че сме различни от ПЕС“, казва в речта си Нинова. И задава няколко пъти риторичния въпрос: „Това прави ли ни антиевропейци?“
