Мило Дневниче, ще пиша бавно, защото се налага да ям дюнер. А се налага да го ям, защото само той, дюнерът, по стара традиция, остана да брани националната сигурност. Преди няколко дни шефът каза, че и решението да опростим дълговете на мюфтийството е подобно нещо, ама всичко това, което имаме като скандал, наложи да се отметнем от позицията си и сега националната сигурност остана клета и незащитена.
Разпоредил съм на цялата парламентарна група на ГЕРБ да се храни само с дюнери. Даже Дани Кирилов предложи да поканим арабите от центъра на София да направят лафка в парламента. Ама после се сетихме, че има ли лафка, и билетчета трябва да търкаме, и изобщо много сложно стана, та се отказахме. Но пък от друга страна, ако ДПС каже – ще търкаме, къде ще ходим.
Въпросът е какво ще правим с всичко това, което наприказва шефът. Ние добре обещахме на ДПС да опростим задълженията на мюфтийството, обаче той като почна – Възродителен процес, етнически мир, национална сигурност... И всичко обвърза с тия 8 милиона. Понякога се чудя не е ли по-лесно просто да казваме истината. Доста по-простичко щеше да е: 8 милиона струва съществуването на Народното събрание, защото не ги ли отпуснем, ДПС ще напуснат залата като БСП и си оставаме само ние с Волен и Валери. А така кворум няма.
Сигурно, Дневниче, щеше да е по-лесно. Избирателят е разбран, щяхме да му кажем: по-добре да платим на ДПС и да си управляваме с тях, отколкото да дойдат БСП и ДПС. Колко му е да ни повярват – те 19% се чудят плоска ли е земята, та на това ли няма да повярват... А ние – национална сигурност, етнически мир. И ето сега – докато аз се червя пред репортери, че застрашаваме сигурността, дето сами си я измислихме, шефът играе мач.
Влизам аз да разгледам какво пишат медиите и навсякъде това: Цветанов на снимка, че ГЕРБ се отказва от данъчната амнистия, а Борисов героично вкарал дузпа за Бистришките тигри. Ами ще вкара ми, то нали знам как се отбелязват тия голове. И да го няма на терена, пак му зачитат гола. А аз цял ден да се моля на Мустафа да не напуска парламента.
Чудя се даже не е ли по-добре да свърши това Народно събрание. Няма ли на ДПС най-сетне да им писне и да отиваме на избори, щото то за всички е ясно, че само заради тях съществуваме?! Единствено головете на Борисов не уреждат те.
Иначе, аз съм подготвил партийната стратегия. Всичко е хибридна война. Подигравах се едно време на Ненчев, обаче то така много удобно. Даже си мислих днес, като обяснявам за мюфтийството, ако някой журналист реши да пита не е ли опасно за националната сигурност да не опрощаваме дълговете, да кажа: „Всички мерки са взети, но по-опасна е хибридната война“. Обаче то вече няма журналисти, които да питат. Затова си го запазих това, защото звучи умно и ще го кажа някъде, ама още не съм решил в коя телевизия да ме поканят.
Сега, мило Дневниче, приключвам с писането, защото много задачи ме чакат: да се чуя с шефа, да се извиня пак на Карадайъ, да видя искат ли нещо патриотите... После трябва да кажа нещо за Корнелия Нинова. Много ми харесва това, че е авторитарен лидер. А после имам задача – да видя до изборите колко закона ще приемем, от които после ще се откажем, за да знам колко да засиля всичко, което имам като информация за хибридната заплаха.
Освен това трябва и време за спорт да ми остане, че като гледам оттук нататък само дюнери. Карадайъ каза, че можело и малко баклава. Ама зависи какво ще поискат да гласуваме.
...
Сатирична рубрика на Полина Паунова. Написаното не е откъс от действителен дневник.
