Висшият съдебен съвет (ВСС) тези дни отново се занимава с „обичайните заподозрени“. Във фокуса на внимание на съдебния Инспекторат за пореден път е известната съдийка и бивша председателка на Съюза на съдиите в България (ССБ) Мирослава Тодорова.
От над две години срещу нея е в ход нова проверка за забавени дела. Този път по предложение на главния прокурор Сотир Цацаров от края на 2016 г.
Казусът можеше да изглежда като рутинно дисциплинарно производство, ако по своята същност не представляваше формален сбор от числа – колко са разгледаните от нея дела, актовете по които не покриват препоръчителните срокове за произнасяне.
Проверката не се интересува от натовареността ѝ
Без да се вземат предвид решените стари казуси, личната ѝ натовареност като съдия, както и тази на съдилищата, в които тя е правораздавала в проверявания период – Софийският районен съд (СРС) и Софийският градски съд (СГС).
Като се добави и фактът, че през последните години под натиск на ГЕРБ и лично на Цветан Цветанов тя бе наказвана първо с намаляване на заплатата, а после и с уволнение, отменено от Върховния административен съд (ВАС) като незаконно, историята все повече прилича на тормоз. Теза, която и самата Тодорова застъпи по време на изслушването си пред Съдийската колегия на ВСС във вторник.
„От проверката на ИВСС, в която като съдия съм била сведен до обект, а проверката се е изчерпала в натоварване на деловодители на самия съд да правят списъци и да преписват предмета на делата от съдебните регистри, никой не би могъл да разбере нищо за работата ми като съдия, нито за това как изработеното от мен се съотнася към работата на останалите съдии, включително на тези, които са наказани с по-леки наказания от това, което се предлага да ми бъде наложено – и като брой разгледани за същия период и като резултат за съдбата на делата”, се казва в защитата на Тодорова пред съвета, публикувана в Съдийски вестник.
Конфронтиране на обвинението с природните закони
По думите на съдийката, позната с острите си критики срещу опитите на политическата класа да подчини съда, предметът на дисплинарката срещу нея е „сведен до конфронтиране на обвинението за виновно поведение с природните закони“.
Проверката на Инспектората на ВСС обхваща периода, в който Тодорова бе понижена в СРС – от 2014 г. до пролетта на 2016 г. През това време тя е решила общо 1076 дела, които при минимално средно отделено време от 1 ден за проучване на всеки казус прави точно 3 календарни години без 17 дни.
„До края на разглеждането на делото пред дисциплинарния състав от тези дела са били приключени изцяло, с предаден съдебен акт 988 дела. В 3/4 от тези случаи актът вече е влязъл в сила”, посочва още съдия Тодорова пред ВСС.
В допълнение, пак през същия период тя е обявила още 23 съдебни акта по описа на градския съд – докато правораздава в районния. Към тази сметка влизат още 102 открити заседания в СРС само през 2015 г., както и други 24 в СГС. Не е известно колко пъти Тодорова е влизала в зала през 2014 г., тъй като такава справка не е изготвена.
Тодорова е решила дела, висящи в СРС от 2002 г.
„Тези числа установяват свръхнатовареност, дори без да се гледа тежестта и спецификата на делата, без да се мисли за дължимото усилие на съдията в зависимост от конкретните им особености. Същевременно извън интереса на ИВСС е останало обстоятелството, че на практика съм решила дела, които са били в СРС от 2002 г. до 2014 г.“, заявява още съдийката, уточнявайки, че от заварените от нея в съдебния й състав в районния съд 237 дела е оставила нерешени едва 68.
Предвид факта, че цялата тази натовареност е безспорно установена от съдебния Инспекторат, Тодорова задава въпроса – за колко време работата по тези дела може да бъде извършена от образуването на делото до окончателното обявяване на съдебния акт?
„След като не разполагам с експертна оценка на числата, въпросът се свежда вече до такъв от обща човешка компетентност – на основата на физичните закони да се отговори – виновно ли е поведението на съдия, когато времето (не работното, а календарното), не стига, за да бъде свършена възложената работа, при положение че потокът на делата не спира и част от новите дела изискват спешно произнасяне.“
Шефът на ВАС иска по-тежко наказание
На целия този фон първоначално предложеното наказание на Тодорова бе ново намаляване на заплатата ѝ с 10%. Председателят на ВАС Георги Чолаков обаче прецени, че това не е достатъчно и лансира познатата идея тя да бъде понижена в длъжност или в ранг. С други думи – пак да бъде върната от градския в районния съд. Въпреки че други проверявани съдии с повече забавени дела, са наказвани само със „забележка“.
Решението на Съдийската колегия бе отложено за 26 март, тъй като председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов трябваше да напусне заседанието във вторник, за да се срещне с делегация от ЕК. Но държеше да участва в дебатите по наказанието на Тодорова. По информация на Свободна Европа обаче Панов ще бъде в отпуск на 26 март, което обезсмисля отлагането, ако така или иначе заседанието се проведе в негово отсъствие.
Отлагането на решението обаче дава възможност в гласуването да участва и номинираният за член на съвета от ДПС Стефан Грозев, който отсъстваше на последните заседания. С евентуалния негов глас обичайното мнозинство в Съдийската колегия може да събере подкрепа от общо 7 души – точно, колкото е небходимо, за да бъде наказана Тодорова.
Поводът за проверката датира от 2015 г.
Формалният повод главният прокурор да поиска нова персонална проверка на съдия Тодорова датира от 21 ноември 2015 г. Тогава прокуратурата внася в съда искане за разкриване на банкова тайна по проверка, която в крайна сметка не установява престъпление и е прекратена.
Съдия Тодорова се произнася в рамките на 21 дни, а не за 24 часа, какъвто е инструктивният срок. Цацаров обаче подминава сложността на казуса и факта, че подчинените му са подготвяли искането си повече от месец, а самата проверка продължава безрезултатно година и осем месеца.
Така се оказва, че ако ВСС реши отново да накаже Мирослава Тодорова, това ще се случи 5 години след началото на проверявания период (2014 – 2016 г.) и 2 години и 4 месеца след образуването на дисциплинарката. „С други думи, принудата се е отдалечила прекомерно от своето основание и от пригодността да постигне целения ефект“, коментира самата съдийка в защитата си.
