Те протестират за 14-а поредна събота, а енергията им не намалява. Хиляди кръстосват Белград всяка седмица, за да искат оставката на сръбския президент Александър Вучич и други водещи фигури от управлението. Настояват да се прекрати режимът на автокрация, да има свобода за медиите, да се прекратят нападенията над журналисти и опозиционни политици.
Маршрутът, по който минават, често пъти е един и същ. В последната събота шествието стигна до сградата на обществения радио и телевизионен канал RTS, за който протестиращите твърдят, че е проправителствен. По данни на ДПА протестиращите са блокирали за един час входа на сградата.
Как започнаха протестите?
Шествията започнаха през ноември заради побоя над лидера на лявата опозиционна партия Борко Стефанович. Той бе нападнат след митинг на опозицията в Крушевац в началото на декември. Тогава насловът бе „Стоп на кървавите ризи“.
Малко след началото на протестите обаче президентът Вучич обяви, че няма да отстъпи под натиска на улицата дори и пет милиона души да излязат на протест срещу него. Оттогава протестиращите започнаха да издигат лозунга „Един от 5 милиона“.
В течение на седмиците от протеста хората поискаха оставката на вътрешния министър Небойша Стефанович, който на няколко пъти заявяваше, че протестиращите са по-малко, отколкото твърдят. Искания са отправени също и за разкриване на убийците на косовския сръбски опозиционен лидер Оливер Иванович, установяване на това кой напада политици и журналисти, както и 5 минути ефирно време по обществената телевизия RTS за представителите на опозицията.
Оливер Иванович беше разстрелян от преминаващ автомобил в Косовска Митровица в началото на 2018 г. докато влизаше в централата на партията си - Гражданска инициатива "Свобода, демокрация, истина". След като премина през силно националистически убеждения през 90-те, Иванович се превърна в умерен лидер на косовските сърби, бивш държавен секретар в сръбското министерство за Косово и Метохия. През 2016 година той беше осъден на 9 години затвор за военни престъпления, но впоследствие беше освободен.
Кой подкрепя протестите?
Протестите бяха подкрепени от опозиционното сдружение Алианс за Сърбия, което е съставено от 30 партии и организации. Те твърдят, че Вучич е автократ, а партията му е корумпирана. Засега обаче протестиращите не са застанали зад някоя от опозиционните партии.
По-рано през 2018 г. президентът обяви, че е готов да подложи на проверка популярността на партията си чрез предсрочни избори. Тогава представители на опозицията заявиха, че ще бойкотират всякакви избори докато не бъдат създадени нормални условия за живот и за гласуване в страната.
Според различни социологически проучвания управляващата партия SNS има голяма преднина пред всички останали. Тя има и солидно мнозинство, съставено от 160 от 250 депутати в местния парламент. Опозицията се състои от членовете на прозападните правителства, които управляваха страната между 2000 и 2012 г., след свалянето на Слободан Милошевич. Краят на този период дойде след като националистът Вучич създаде собствена партия и се обедини в коалиция със социалистите на бившия диктатор.
Вучич твърди, че споделя проевропейски ценности и иска страната да стане член на ЕС, но в същото време поддържа тесни връзки с Китай и Русия.
От началото на шествията те са с мирен характер, като по-малочислени прояви се провеждаха и в Нови Сад, Ужице, Крушевац и други населени места в страната.
