Архитектурното културно наследство е в опасност. Това сочи доклад на Сметната палата. Одитът е предприет, след като през последните години редица репортажи в медиите сигнализираха за лишаването на българските градове от огромна част от тяхното ценно архитектурно наследство.
Саморазрушаване
Стотици къщи и сгради с впечатляващи архитектурни стилове са разрушавани, като на тяхно място се появяват нови строежи, които често нямат нищо общо със заобикалящата архитектурна среда, сочи още проверката. Сгради със статут на паметници на културата са изоставени с години и се саморазрушават. От Сметната палата констатират, че не са предприети почти никакви реални стъпки за задължаване на собствениците на стари сгради да ги поддържат.
Кой е отговорен?
Един от основните проблеми е, че отговорността за опазването понякога е неясна заради многото въвлечени регионални и национални институции - областни управители, общини, министър на културата, министър на околната среда и водите, министър на регионалното развитие и благоустройството, Светия синод на Българската православна църква и на централните ръководства на другите вероизповедания.
До момента не е приета национална стратегия за опазване на културното архитектурно наследство. Липсват и актуални данни. По-малко от една четвърт от архитектурно-строителните паметници са с предоставен статут на културна ценност. Всички останали, наброяващи близо 15 хиляди, са само декларирани, без да са изучени задълбочено.
Дейността по опазването не е подсигурена с достатъчно човешки ресурси. Средно над 3000 обекта се падат годишно на един експерт в Националния институт за недвижимо културно наследство, допълват от Сметната палата. Оттам са изпратили предписания до различни институции.
