Влиянието на прокуратурата върху кадровата политика на Висшия съдебен съвет (ВСС) „води до ситуация, в която могат да се отглеждат послушни съдии, които да обезпечат наказателната политика на държавата“. Това коментира председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов в интервю за Свободна Европа.
Коментарът му бе по повод решението на Съдийската колегия на ВСС от миналата седмица, с което бе отхвърлено неговото предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу председателя на апелативния спецсъд Георги Ушев.
Този случай предизвика недоволството на апелативни спецсъдии, което бе използвано от мнозинството в съдебния съвет за проверка срещу самия Панов. Очаква се резултатите от нея да станат ясни по-късно този месец.
Освен проверката на Инспектората на ВСС, срещу него последователно бяха задействани Сметната палата, НАП и антикорупционната комисия, което провокира съмнения, че се правят целенасочени постъпки за отстраняването му от длъжност.
Панов допуска, че и прокуратурата ще го атакува
„За онези, които искат главата ми от 4 години насам, очевидно 20 март е някаква сакрална дата. Тогава трябва да се произнесе Инспекторатът на ВСС, който е сезиран от Съдийска колегия по искане на съдиите от апелативния специализиран съд – дали с моята назначена проверка по някакъв начин съм влиял на тяхната независимост. По същото време ще има и решение на НАП, с което, аз съм убеден, ще се отхвърли моята жалба срещу, меко казано, тенденциозния ревизионен акт. Около тази дата изтича и срокът, в който съдът, като касационна инстанция вече, ще се произнесе пък по моята жалба срещу наказателното постановление, с което ми беше наложена глоба за това, че уж не съм декларирал пред Сметната палата своето имущество. А КПКОНПИ е в „стенд бай“ режим... Интересен е въпросът дали ще се намеси прокуратурата?“
Според Панов ролята на държавното обвинение в този казус не е случайна, тъй като в българското законодателство липсват механизми за контрол на главния прокурор и той може да влияе едновременно и на трите власти, които по Конституция са независими.
„Една прокуратура, на която начело е главен прокурор по съветски модел, в който прокурорите са му подчинени, който консолидира безпрецедентен инструментариум за въздействие, който има значително влияние и върху парламента, т.е. законодателно влияние – за мен е опасна. Към това трябва да добавим и активното медийно присъствие, и влизането във все по-директни политически акции. Независимо от това как ще се казва главният прокурор, самата конструкция на прокуратурата води до тези изводи и аз няма да спра да го повтарям. В този смисъл с г-н (Сотир) Цацаров имаме фундаментални различия.“
„Уверено считам, че ние вървим към автокрация“
По думите на председателя на ВКС заради липсата на механизъм за контрол на ръководителя на държавното обвинение, положението в държавата „става много опасно, защото може да доведе до нарушаване на основни, базови ценности“.
„За съжаление никой не може да каже със сигурност кога загива една демокрация, кога една правова държава деградира и се превръща в празна опаковка. Няма определена мярка, но събитията в България през последните години ми напомнят историческия контекст, в който се е развила национал-социалистическата държава в Германия. И затова уверено считам, че ние вървим към автокрация. Струва ми се, че е време да осъзнаем, че правовата държава не е състояние, тя е идеал, който трябва да се преследва и мястото на юристите е да реагират тогава, когато са изправени пред лицето на злото – те не трябва да мълчат. Очевидно е, че слабостите на обществото и държавата ни умело се използват и се анализират от цинични сценаристи, които ги използват за съзиданието на този свой свят в България.“
Лозан Панов коментира и огласения миналата седмица доклад на ЕК за мерките срещу изпирането на пари, според който две трети от съмнителните трансакции у нас са свързани с политици, но не се разследват от прокуратурата и ДАНС. Според председателя на ВКС тази констатация означава, че страната ни все още не е изпълнила условията за отпадането на наблюдението от Брюксел.
Влиянието на прокуратурата във ВСС отглежда послушни съдии
По отношение на отхвърленото от Съдийската колегия предложение на Панов за наказание на Ушев и последвалата междувременно контрапроверка срещу председателя на ВКС, той не крие, че в случая също има прокурорско влияние.
„Състоянието на прокуратура, която има влияние върху ВСС и е завладяла ВСС, в крайна сметка води до ситуация, в която могат да се отглеждат послушни съдии, които да обезпечат наказателната политика на държавата. Не е това ролята на съда – той е арбитър и трябва да бъде център в наказателното производство.“
Панов поиска колегата му да бъде наказан заради нарушения, свързани с делото за подкуп срещу бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова. Става въпрос за случая, в който съдия Иво Хинов, разглеждащ процеса по същество, освободи двете от ареста, но апелативният спецсъд светкавично спря излизането им на свобода.
Впоследствие стана ясно, че Ушев лично е изискал материалите по делото от съдия Хинов, за да бъдат администрирани от горната инстанция и тя да има възможност да се произнесе още същия ден по искането на спецпрокуратурата Иванчева и Петрова да не бъдат освобождавани веднага. За целта в апелативния спецсъд бе образувано дело без да бъде спазен 7-дневният срок, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.
„Това поведение като административен ръководител на по-горестоящ съд представлява намеса в работата на съдия от по-долустоящ съд, която не се основава на законови правомощия“, написа Панов в предложението си за наказание на Ушев, отхвърлено с 9 срещу 1 гласа от Съдийската колегия на ВСС.
До тази ситуация се стигна, след като председателят на ВКС разпореди на трима върховни съдии да проверят движението на делата по мерките за неотклонение на Иванчева и Петрова. Тогава от спецпрокуратурата безпрецедентно призоваха Ушев да не предоставя материалите на проверяващите преди окончателното произнасяне за ареста на двете обвиняеми.
В крайна сметка проверката бе осъществена за няколко часа, но след нея съдии от апелативния спецсъд се оплакаха пред ВСС, че със заповедта си Панов е накърнил независимостта им. Така се стигна до образуване на проверката на Инспектората в съвета срещу самия председател на ВКС.
Свободна Европа изпрати покани за интервюта и до кабинетите на останалите двама членове на Висшия съдебен съвет по право – председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и главният прокурор Сотир Цацаров. Ръководителят на държавното обвинение обаче отклони поканата, тъй като не планирал медийни участия скоро.
