Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Изборния кодекс. Освен основният спорен момент - драстичното вдигане на прага на преференциалния вот, държавният глава оспори също отлагането на въвеждането на машинно гласуване във всички избирателни секции.
Сред промените, с които Радев е несъгласен, са и промяната в правилата за обжалване на актовете на Централната избирателна комисия (ЦИК) и нововъведеното мнозинство при вземане на решения от ЦИК.
"Промените не само лишават гражданите от възможността да гласуват преференциално за личности и привилегироват партийната воля над тази на избирателите. Промените не въвеждат критерии, по които да се определят секциите при поетапното въвеждане на машинното гласуване, а прагът от триста избиратели лишава малките населени места от правото да гласуват машинно", се казва в позицията на Радев.
До ветото на президента се стигна след като на 14 февруари с гласовете на ГЕРБ, ДПС и част от коалицията „Обединени патриоти“ бяха приети промени, сред които драстично вдигане на прага на преференциалния вот, с което на практика той беше обезсмислен.
Три дни по-късно министър-председателят Бойко Борисов обяви, че партията възнамерява да преразгледа промените. От ГЕРБ заявиха също, че се отказват от намерението си да оставят сегашната Централна избирателна комисия (ЦИК), чийто мандат изтича, да проведе изборите за евродепутати.
От думите на Борисов тогава стана ясно, че ще се изчака ветото на президента или партията ще внесе сама предложения за нови поправки.
Президентът Румен Радев призова и парламентарната група на БСП да се върне в Народното събрание, за да бъде част от повторното обсъждане на текстовете. Заради наложените промени в Изборния кодекс Националният съвет на БСП взе решение партията да напусне Народното събрание.
