Какво общо може да има между председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и милиардера от унгарски произход Джордж Сорос? Почти нищо. Освен че са герои в разпространяван от властите в Унгария сюжет, който „разкрива“ как Юнкер изпълява плана на Сорос за отслабване на границите на Унгария и насърчаване на миграцията.
Тези твърдения се появиха на плакати и билборди, част от поредната „информационна кампания“ на правителството в Будапеща.
„Европа изпълнява заповедите на Сорос“
„Имате право да знаете какво се готви да направи Брюксел“, пише върху един от постерите, публикувани на фейсбук страницата на правителството.
„Те искат да въведат задължителни квоти за мигранти. Искат да отслабят правото на страните членки да защитават границите си. Ще улеснят миграцията с визи за мигранти“, пише също на плаката, цитиран от „Политико“. И с дребен шрифт най-отдолу – че кампанията е създадена по поръчка на правителството.
Лидерите на Европейския съюз „следват заповедите на Сорос да инициират експериментални проекти за имиграция от Африка“ и планират да „намалят финансовите помощи за държавите, които се противопоставят на миграцията“, пише още в материалите, разпространени от властите в Унгария.
Орбан срещу миграцията
Това не е първата акция, финансирана от държавния бюджет, която е насочена срещу милиардера филантроп Джордж Сорос. През 2018 г. лицензът на финансирания от него Централноевропейски университет беше отнет и той беше принуден да се премести в Австрия. Името на Сорос се среща и в кампании срещу неправителствени организации, които помагат на мигранти. Миналата година подобни НПО бяха забранени със закон, който предизвика критики от страна на Брюксел.
Това, което се случва за първи път едва сега обаче е друго: в кампаниите на правителството на Орбан за първи път се използва лицето на Жан-Клод Юнкер. Въпреки че принадлежат към една и съща европейска политическа партия – Европейската народна партия (ЕНП), двамата имат сложни отношения.
Риториката на Орбан и партията му „Фидес“ обаче силно се изостри след началото на миграционната криза през 2015 г. Опитът за реформиране на Дъблинския регламент, който предвижда търсещите убежище да остават в първата страна от ЕС, в която са влезли, предизвика много спорове. Орбан беше най-острият критик. Въвеждането на задължителни квоти за приемане на хора с бежански статут се провали. От предвидените няколко десетки хиляди квоти, успешно разселени бяха едва няколкостотин души.
През 2015 г. правителството в Будапеща построи ограда по южната граница на страната, а условията за получаване на бежански и хуманитарен статут в Унгария бяха допълнително усложнени.
Антиимигрантската риторика беше в центъра на предизборната кампания на Орбан през април 2018 г., когато партията му получи голямо мнозинство и той бе преизбран за трети път начело на страната. Кампанията с главни действащи лица Сорос и Юнкер на тема миграция може да се тълкува като част от кампанията за европейските избори.
Европейската комисия определи твърденията на унгарските власти за „абсурдна конспиративна теория“.
„Унгарците заслужават факти, не измислици“, заяви говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас и заяви, че комисията ще отстоява поетия ангажимент „да се бори с дезинформацията и фалшивите новини.“
Орбан вън от ЕНП?
Скандалът избухна три месеца преди европейските избори, които са насрочени за края на май. Орбан се радва на широка подкрепа сред избирателите в страната си и в момента партията му „Фидес“ има 11 евродепутати от общо 217 в ЕНП.
Прогнозите за по ниски резултати на ЕНП в повечето страни и съответно намаляването на броя на евродепутатите ѝ и тежестта ѝ в Европарламента не попречи на Юнкер да препоръча изключването на партията на Орбан от ЕНП.
„Консерваторите в Унгария по никакъв начин не представляват християндемократическите ценности. Аз съм на мнение, че за тях няма място в Европейската народна партия“, каза Юнкер.
Подобни призиви има от месеци от членове на Европейската народна партия и се очакват сериозни размествания в баланса на силите в Европейския парламент след изборите – от една страна заради по-ниските очаквани резултати на центристрките партии и от друга – заради изместването на партии от центъра към евроскептичните групи.
