Унгарският външен министър Петер Сиярто обича журналистите да го питат за чуждата намеса в страната му. Той винаги отговаря горе-долу по един и същи начин. Но отговорът е брутално ефективен. Веднъж получих този отговор, когато го попитах за финансираната от Русия ядрена централа до унгарския град Пакс. Същият отговор прозвуча по време на срещата му с държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Будапеща в понеделник.
Звучи така: „В коридорите на властта в ЕС всички говорят остро за Русия. А после отивам на икономическия форум в Санкт Петербург през лятото и кой е гост-звездата? Еманюел Макрон е на сцената заедно с Владимир Путин. После участвам в енергийна среща в Русия. Кой е на президиума заедно с Путин? Шефовете на „Тотал“, „Шел“, „Енел“ и „Фортум“. А това не са фирми от централна Европа, нали знаете? Познайте кой се готви да строи „Северен поток 2“ заедно с „Газпром“? Най-големите западни енергийни компании“.
Подобен отговор прозвуча и когато Помпео пристигна в Будапеща, за да проучи нарастващото приятелство между Китай и Унгария и последствията от него. Въпреки предупрежденията на САЩ, че китайската корупция представлява опасност за националната сигурност и че китайският телеком-гигант Huawei, който доминира на унгарския пазар и иска да построи нов хъб в страната, може да застраши военното сътрудничество между Вашингтон и Будапеща, отговорът не закъсня: Делът на Унгария в търговския оборот между ЕС и Китай е едва 1,2%.
Когато след срещата попитах представител на унгарското правителство за китайските връзки, той отговори: „Казахме на американците, че ако искат да се информират за китайското влияние в ЕС, по-добре да погледнат други държави. Франция и Германия например“. Този отговор бе последван от разказа как пред няколко години Германия искаше да подкопае усилията на ЕС да „накаже“ вноса на соларни панели от Китай.
Тактиката е ясна – разобличаваш лицемерието на Запада по всяка тема, по която си обвинен. Тази тактика бе използвана и от Словакия и Полша, другите две страни от обиколката на Помпео. Истината е, че Съединените щати знаят, че Вишеградската четворка, в която влиза и Чехия, са най-близките им съюзници в ЕС, особено след очакваното напускане на Великобритания.
И полските, и унгарските дипломати бликат от радост заради добрата си работа с Републиканската администрация и с общите си позиции с Вашингтон по толкова много въпроси, като миграцията, защитата на християнските ценности у дома и на християните в Близкия изток, скептицизма по защитата на околната среда и важността на ядреното споразумение с Иран.
Унгария вече по навик налага вето на всяка европейска дума, критикуваща външната политика на САЩ, а поляците дори рискуваха благоразположението на ЕС с организирането на конференцията за Близкия изток заедно с американците. Когато попитах полския външен министър кой ще присъства, той с радост спомена вицепрезидента на САЩ Майк Пенс, Помпео и президентския зет и съветник Джаред Къшнър, както и арабски представители от Близкия изток – това са най-важните гости, а не европейците. Това, което Полша се надява да получи в замяна, все още не е ясно изречено, но сред дипломати има спекулации за американска военна база на полска територия и повече оръжия от САЩ, след като Договорът за съкращаване на ракетите със среден и малък обсег вече не се спазва. Американският посланик в Полша каза тази седмица, че най-вероятно в страната ще пристигнат още американски войници. Когато ЕС е затънал с Брекзит, а Париж и Берлин се опитват отново да запалят стария френско-германски двигател, очаквайте четирите страни да поглеждат и по-надалеч. Понякога към Пекин, но най-често към своя най-добър приятел отвъд Атлантика.
