Популистка, расистка, опасна и доказваща корупцията у нас. Това са само част от определенията, с които двама експерти посрещат концепцията на вицепремиера Каракачанов за интеграция на ромите.
Документът, представен миналата седмица, предлага обществено полезен труд, създаването на доброволни охранителни отряди, събаряне на гетата, по-строг контрол на социалните помощи, безплатни аборти и "ограничаване раждаемостта на жени от маргиналните общности". Така звучат само част от „интеграционните мерки“, лансирани от Каракачанов.
Според д-р Радосвета Стаменкова от Българската асоциация по семейно планиране, реалната интеграция почива на съвсем други правила: образование, възможности за реализация на трудовия пазар, спазване и прилагане на законовите разпоредби и на правилата.
За социолога Алексей Пампоров, който от години изследва ромските общности, документът на Каракачанов представлява „популистка, некомпетентна и обществено опасна димка“, която “стъпва на широко споделяни предразсъдъци, а не на факти (понеже фактите в случая не са в синхрон с общественото мнение и не са добри за предизборния рейтинг)“.
Колко са ромите в България
За да илюстрира твърдението си, социологът обяснява как първо трябва да се ориентираме в броя на ромите у нас изобщо.
Преброяването през 2011 г. отчете, че ромите в България са около 325 000. „Един от големите проблеми в самия въпросник на преброяването беше, че то не е чувствително към лицата с множествена идентичност, нито към някои специфични етно-религиозни детайли. Всъщност, НСИ се опита да реши този проблем, но тогава – след възражения на ВМРО – двама експерти бяха уволнени, а „кашата“ с неясните данни за някои уязвими групи остана.
Гетата погрешно се смятат за само „цигански" квартали
Изследване на „Отворено общество“ от 2008 г. обаче вече беше показало, че в т.нар. „гетоизирани махали“ живеят около 700 000 души, от които около 60% са роми, а останалите лица имат българска, турска, влашка и т.н. идентичност, като изследване на „Амалипе“ от 2010 г. показа, че тези идентичности имат реално отражение върху брачните модели, раждаемостта, жилищните условия и заетостта“, разказва Пампоров.
Знанието, че е погрешно да считаме всички хора, живеещи в гетоизираните махали, за „роми/цигани“ доведе до една много широка техническа дефиниция на понятието „роми“, която залегна в административните документи и например дори „Ромският образователен фонд“ (РОФ) работи със следното определение: „Роми“ се използва като включващо колективно понятие и няма за цел да изключва никоя от свързаните групи включително (но не ограничено до) Синти, Чергари, Ашкали и Гюпци. Основният принцип е, че РОФ следва местната официална политика, където други групи са считани за или заедно със ромите“.
Подобен подход несъмнено улеснява администрирането на финансовите потоци и техническата обработка на документацията по съответните мерки, но допълнително усили или дори породи етнически предразсъдъци към ромите. Именно тази „технитизация“ е една от най-големите пречки пред същинската интеграция. Държавните и общинските експерти, журналистите, както и обикновените граждани – понеже не са достатъчно информирани – считат „гетата“ за „цигански квартали“ и са склонни да подкрепят унифицирани, репресивни политики. Предлаганата от ВМРО концепция е именно това, казва социологът. Според него, след като не се вземат предвид детайлите, документът на Каракачанов стъпва на предразсъдъци, а не на факти.
Интеграция за 2.5 лв
Той обръща внимание и на друго. Според него документът преди всичко е некомпетентен, защото стъпва на тезата, че „не се знае колко е похарчено“ и „няма никакъв ефект“.
„Всъщност, всички министерства, всички общини и всички неправителствени организации подават годишни отчети и от тях може да се види точно колко, за какво и при кого е отишло“, коментира Пампоров.
За интеграцията на един ром за една година са похарчени към 15 евро, тоест около 2,5 лв. на месец
Той напомня, че Европейската сметна палата дори направи одит на Декадата и от него се вижда, че средно за интеграцията на един ром за една година са похарчени към 15 евро, т.е. около 2,5 лв. на месец. „Е, в този случай, можем да кажем: точно колко голям ефект е можело да има?“, пита той.
Трябва да признаем, че ефикасността е по-скоро висока, казва Пампоров. „Където има здравни медиатори или центрове, не е имало бум на инфекциозни заболявания; където има образователни медиатори и помощник учители, е намаляло отпадането от училище; където има назначени младши полицаи-роми, е намаляла битовата престъпност и домашното насилие“, допълва той.
Д-р Радосвета Стаменкова от Българска асоциация по семейно планиране дълги години работи с рискови групи. Именно по тази причина тя се фокусира около авангардните идеи на вицепремиерската концепция, свързани с раждаемостта сред ромите.
„Теренни проучвания и изследвания на различни институции, както и опитът ни на организация, работеща повече от 25 години на терен с уязвими групи сочи, че за жените в ромските квартали спиралата е най-предпочитан метод на контрацепция. Можем да обясним причините за това, ако има интерес, те са логични и закономерни – достъпна цена, дълготраен метод, подходящ за раждали непромискуитетни жени“, коментира тя по повод абортите, предвидени в документа.
„Основното, на което искам да наблегна, е че в предпазването както от нежелана бременност и половопредавани инфекции, така и в много други мерки из областта на здравната превенция, дейностите лежат върху три кита: 1. Информираност на достъпен за пациента език 2. Избор без принуда, осъзнат и доброволен 3. Действия, съобразени изцяло с добрата медицинска практика. Всичко друго са просто приказки, които противоречат на основния принцип Primum non nocere – преди всичко да не се вреди“, казва тя.
Според д-р Стаменкова една стратегия, за да бъде наистина програмен документ, трябва не само да изброява какво да се направи, а и да дава ясни и почиващи на гореизброените правила стъпки как да се направи.
Принудата не работи. Нужно е образование и промяна на нагласите, които водят до промяна в поведението.
„В този случай отговорът на въпроса как минава през образованието и промяната на нагласи, които водят до промяна в поведението, принудата не работи. И докато в информационните кампании и в рекламата е доказано, че специфичният към целевата група подход работи за постигане на ефект, то различно третиране на хората от нормотворческа гледна точка на етнически принцип не става - при прекъсване на бременността да речем“, смята тя.
И накрая: документът доказва, че има корупция
В крайна сметка обаче документът има още един сериозен проблем. „На първо място той казва: има корупция в държавните институции, как иначе да обясним тезата, че не се знае какво е похарчено“, пита от своя страна Алексей Пампоров.
Освен това внимателен прочит на документа показва, че липсва експертност в институциите. „Щом няма ефект от една публична политика, значи тя не е била добре формулирана“, твърди Пампоров. Според него документът на Каракачанов казва, че у нас има „явен институционален расизъм“.
„Защото концепцията предлага репресивни мерки, обосновани през етническа идентичност – включително по отношение на раждаемостта (нещо, което дори фашисткият Закон за защита на нацията не си позволява!), а нито „авторите“ са разпитани от прокуратурата, нито вицепремиерът Дончев (който отговаря за този ресор) взима отношение, макар че концепцията нарушава не само редица международни документи, но и чл.162 от Наказателния кодекс“, казва Пампоров.
„Казано иначе, концепцията руши държавността, а същевременно нахъсва две етнически общности една срещу друга. Видяхме, че еднитe вече заговориха за „сапун“, а другите за „лютеница“.
