Депутатите приеха единодушно промени в Наказателния кодекс, които криминализират домашното насилие. Това се случи като „отговор“ на отказа на България да ратифицира Истанбулската конвенция.
Според приетите промени домашно насилие е „системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права“.
Дефиницията се отнася за случаите, когато престъплението е осъществено спрямо съпруг или бивш съпруг, спрямо човек, от когото жертвата има дете, човек, с когото жертвата се намира или е била във фактическо съпружеско съжителство, човек, с когото насилникът живее или е живял в едно домакинство.
По-тежки наказания
Наказанието за убийство в условията на домашно насилие ще бъде затвор от 15 години до доживотна присъда.
Предвижда се наказание за следене на настоящ или бивш партньор – една година затвор или пробация. Под следене се разбира поведение със заплашителен характер, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. Следенето обаче трябва да може да възбуди основателен страх за живота или здравето на жертвата или за живота и здравето на нейни близки. Ако следенето се извършва в условия на домашно насилие, наказанието ще бъде до пет години затвор.
Според промените, принудата в условията на домашно насилие ще се наказва с между три и десет години лишаване от свобода. Същите наказания са предвидени и за лишаване от свобода в условия на домашно насилие.
С лишаване от свобода от една до шест години ще се наказват и принудителните бракове. Ако този, който е принудил жертвата да встъпи в брак, е неин роднина, наказанието ще бъде от три до осем години затвор.
Жертвите няма да имат право да оттеглят подадените искове за причинени телесни вреди. Често жертвите на домашно насилие, които подават оплаквания, се отказват от тях по-късно, констатират неправителствени организации за защита на правата на жените.
За закана за насилие е предвидено наказание до 6 години затвор, когато престъплението е насочено срещу личността или имота на лицето. За закана в условията на домашно насилие обаче е необходимо заканването да е създало основателен страх, че може да бъде осъществено.
Вместо Истанбулската конвенция
Предложенията бяха внесени от председателката на парламента Цвета Караянчева и още четирима депутати от ГЕРБ след като България отказа да ратифицира Истанбулската конвенция.
Срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие се обявиха коалиционните партньори на ГЕРБ „Обединени патриоти“. Причината беше, че според тях документът представлява заплаха за „традиционното семейство“ с въвеждането на термина „джендър“, преведен на български език като „социален пол“. Според текста на конвенцията и коментарите на представители на Съвета на Европа, понятието се отнася до социалните роли на мъжа и жената в обществото, например стереотипът, че жената трябва да е домакинята в семейството.
БСП също се обявиха против ратифицирането на конвенцията и влязоха в конфликт с европейската партия, в която членуват – Партията на европейските социалисти (ПЕС), която настояваше за приемане на конвенцията.
Управляващите поискаха Конституционният съд да се произнесе. Съдиите обявиха документа за противоречащ на българската конституция. Тогава депутатите от ГЕРБ внесоха промените в НК, с които да компенсират нератифицираната Истанбулска конвенция.
По данни на Евростат всяка трета жена в ЕС е жертва на някаква форма на насилие. През 2018 г. 28 българки са убити от бивши или настоящи партньори или роднини според Българския фонд на жените.
