Малък панелен апартамент в “Люлин”. За много хора началото на тази история може да не звучи напълно привлекателно, но ако идваш от военна зона, този столичен квартал е най-доброто място за живеене. През 2013 година Анас и Фатме бягат от куршумите в Хомс. Третият по големина град в Сирия е арена на битки между силите на Башар Асад и бунтовниците срещу режима. Почти напълно разрушен. Взимат двете си невръстни деца Фарес и Сара, които сега са на 9 и на 7 години и така се озовават в България. Няколко месеца по-късно получават необходимите документи, но решават да заминат за Германия - крайната дестинация за повечето бежанци. “Стояхме две години там. Нито аз, нито жена ми имахме право да работим. Беше доста трудно. Това ни се отрази зле и затова решихме да се върнем в България”, разказва Анас. Децата учат арабски, немски и английски.
Фалшиви новини и щипка реалност
В България и на други места в Европа бежанската вълна предизвика страх и политически спекулации. Добавени към тази картина, фалшивите новини и протестите на различни националистически формации допринесоха за покачването на напрежението. Твърденията, че мигрантите пренасят болести не се срещнаха с реалността. Нито по-скорошната фалшива новина, че евтаназията на животни в Странджа цели да лиши хората в района от поминъка им, да доведе до обезлюдяване, което да позволи построяването на бежански центрове.
Социалната система и разходите за бежанци
Не се сбъднаха и политическите сплашвания, че социалната система ще се срине заради парите, които се отделят за интеграция. По данни на министерството на финансите за периода от 2013 до 2015 година, когато страната ни вече е част от пътя на бягащите от войната, малък процент от лицата, получили статут на бежанец или хуманитарен статут взимат социални помощи - едва 0.7%. Всеки получил право да пребивава у нас има право на месечна помощ, която възлиза на около 100 лева. От януари до ноември 2018 година 294 души са получили статут на бежанци, а 405 - хуманитарен. България инвестира около 200 милиона лева за построяването на ограда на границата с Турция. “Проблемът е, че идват бежанци от различни страни. Затова политиците може би се страхуват, че сред тях може да има хора с лоши помисли”, обяснява си това Анас. Сега София е новият им дом и тук имат всичко, което може да им осигури нормален живот. Вкъщи приготвят храна за няколко ресторанта и плащат данъците си в България.
