Какви са изводите от седмицата: Корнелия Нинова е обсебена от джендърите, президентът може да заработва преспокойно като политолог, а министър-председателят Бойко Борисов хем се позовава на аритметиката, хем нещо сметките не му излизат. И още нещо: Елена Йончева извади незаконни записи, с които уличи в корупция министъра на културата, който пък обясни, че само защитавал държавния интерес. Всичко това на фона на два любопитни факта: оказа се, че според прокуратурата незаконни записи могат да бъдат ползвани като основание за разследване; а усещането за корупция у нас се равнява на това в Буркина Фасо и Суринам.
Започваме обаче едно по едно.
Сряда: "Ало, Банов съм"
През седмицата беше обявено разследване на депутатката Елена Йончева, което разкрива как с процедурни хватки министърът на културата в битността си на заместник-министър на практика е простил над 700 000 лева на фирмата, реконструирала софийското Ларго. Боил Банов демонстрира вълнение, но не отрече казаното: „Тези евтини компромати, айде да не употребявам по-силни думи, но най-малкото не правят чест на никой“.
Според Йончева пък: „Аферата "Ало, Банов съм" е пример за това как днес функционира българската държава“.
Не знам как да ви го кажа, но и двамата са прави. Че компроматите са евтини – евтини са, че записът е правен отдавна от чиновник, чиито подбуди не изглеждат да са сред най-чистите – също ясно. Но факт е също, че има решение на съда, според което държавата не може да търси отговорност на фирмата – изпълнител, защото забавянето не било по нейна вина. Записите пък показват именно как документално Банов „маскира“ забавянето, за да не плаща неустойки въпросната фирма.
Това е по фактите, извън политическото противопоставяне между ГЕРБ и БСП, което всъщност го няма, ама това е друга тема.
Хубавото на цялата тая работа е, че прокуратурата създаде прецедент и обяви, че ще разследва по запис, правен извън условията на СРС. Нещо, което не стори в случаите „Ало, Ваньо“, „двете каки“ и „ти сам си го избра“. Очевидно обаче обвинението е готово да слуша записи, били те и незаконни, само когато в тях не говори премиерът или не се говори за премиера.
От неделя до неделя: джендъри
Разбира се, Корнелия Нинова реши, че трябва да се възползва от ситуацията, че ремонтът на Ларгото е правен с евросредства. И мигом обяви: „Според ГЕРБ е антиевропейско поведение да отхвърлиш Истанбулската конвенция, джендър идеологията и пакта за миграция. Но е европейско безстопанствено да пилееш европейските пари“.
Мен обаче много ме тревожи нещо – Корнелия Нинова изглежда обсебена от джендърите и мигрантите. На Конгреса на БСП говори за джендъри и мигранти, после пак ни в клин ни в ръкав – джендъри и мигранти, и то когато прави изявления за корупция. Започвам да подозирам или, че някой мигриращ джендър нещо й е сторил (положително насъскан от Борисов), или че, когато Нинова няма какво особено стойностно да каже, рязко се сеща за нищонезначещото „джендър идеология“ .
Понеделник: дълга реч, без ефект
Като заговорихме за безсъдържателни фрази: президентът Румен Радев отчете две години от встъпването си в длъжност. Говори дълго, без да каже нищо особено. За да сме коректни: държавният глава поде доста наболели теми, но само ги маркира, без да им придаде каквато и да е плътност. Т.е. не позволи на въпросните теми да оживеят като даде примери: „Чувството за обреченост и безпътици, емиграцията и демографската катастрофа. Крайно време е да се разграничат корумпирани от ограбвани, сенчест и олигархичен бизнес от почтено предприемачество“.
Еми, хубаво – ама кой е тоя олигархичен бизнес, кой е корумпиран? Впрочем, подобно нанизване на кахърни фрази го прави всеки средно статистически политолог. И спира точно там, където и президентът. Иначе казано – в нищото.
Сряда: всичко е само усещане
Колкото до корупцията – май, по-конкретни от президента се оказват от "Трансперънси интернешенъл". Според изследване на организацията, страната ни е на 77-мо място от общо 180 по усещане за корупция. Движим се между Буркина Фасо, Тунис и Суринам. Което пък не е зле – поне сме най-зле само в Европа, а можеше да е и в света.
Тия данни обаче не смущават Румяна Бъчварова, която пред БНТ прозря: „Тук става дума за регистрация на усещане, а не на обективни факти. Колкото повече една тема е предмет на обществени дискусии и внимание, толкова повече хората реагират по този начин. А за корупция се говори много“.
Разбрахте ли сега – то нямало корупция, просто много се говори за нея. То затова България още е под мониторинг, заради усещания.
В тоя ред на мисли – да знаете – дюни на плаж Корал няма и затова там ще се строи огромен комплекс. Това, разбира се, не е корупция. Усещане е.
Вторник: аритметиката на Борисов
От усещанията обаче към сигурните данни. Защото Борисов вика, че най-обичал с тях да борави. „Бих казал и нещо за инвестиции, защото много се спекулира. Аз обичам да работя с цифри и данни на институциите. Какво казва БеНе-банка. За 2016 г. – 1.03 млрд. евро, за 2017 г. – 1.386 млрд. евро. Който е учили аритметика, знае, че това показва повишение на инвестициите. И трябва да ви кажа, че съм радостен, че инвестициите са в сферата на реалната икономика.“
Прав е премиерът. Много се спекулира и е добре да се работи с данните от институциите. Според БНБ, за периода между 2007 и 2017 г. преките чуждестранни инвестиции в България са се свили близо 10 пъти. Преди 11 години са били близо 18 млрд. лева.
Четвъртък: ден за дрегер
След всичко това, смятам че е редно общодържавно да последваме примера, който Общинският съвет в Смолян ни даде. В четвъртък той реши преди всяко свое заседание да тества с дрегер всички присъстващи: общински съветници, кметове, журналисти и граждани.
Инициативата е отлична. Защото често всички дружно се държим като тотално неадекватни пияници.
Дано ни се случи трезвеност. Или поне усещане за нея.
