"Градина", "Арапя", "Смокиня", Алепу - застрояването на тези места започна почти едновременно в разгара на зимата. След поредица скандали и намесата на премиера строежите на Алепу и Арапя бяха спрени, а инвеститорът на "Градина", който бе започнал реализация на проектите си, изведнъж се отказа от тях.
Кратък преглед в годините назад сочи, че всички скандали, придружавани нерядко с граждански протести срещу застрояването на бреговата ивица и близките й територии, се случват именно в този период от годината. Емблематични са случаите от 2013 и 2016 година, когато скандалите бяха концентрирани по-скоро по Северното Черноморие. За разлика от този път, когато случващото се е на юг от Бургас.
Всичко започна от "Смокиня"
Първи реагира музикантът Васил Гюров, който в средата на януари публикува снимки на разорани дюни, намиращи се в къмпинг "Смокиня". Случаят се разпространи мигновено в социалните мрежи, а ден по-късно прокуратурата се самосезира. Същото стори и екоинспекцията в Бургас. Последваха арести, от които стана ясно, че местен бизнесмен е разпоредил унищожаването на дюната, защото „пречи на гледката му“. И тъй като дюната се намира в негов частен имот, той е наел багер, който да я премахне.
По закон плажовете са изключителна държавна собственост, така че първият въпрос за изясняване се оказа този: как е възможно една дюна да се окаже в частен имот. При проверка в кадастралната карта се оказа, че парцелът не просто е частна собственост, но и е вписан като „земеделска земя“.
До момента няма яснота колко дюни се са вписани в кадастъра като „земеделска земя“. Известно е обаче, че по-голяма част от тях са вписани като частна собственост. Опазването им зависи от самите собственици. Или от бързата реакция на техни съседи, които могат да подадат сигнал, след който контролните органи да влязат във функциите си.
Случаят извади на показ голям проблем, но темата бързо заглъхна. Причината бе в това, че няколко дни по-късно, отново в социалните мрежи се появиха снимки на нови строежи край морето. Единият - край близкия до Царево къмпинг „Арапя“, а другият - на емблематичния „Шофьорски плаж“ край Алепу.
И двата случая доведоха до куриозни обяснения.
Свлачище се превърна в курорт, преместил се сам
Шофьорският плаж край Алепу бе една от малкото останали незастроени територии по Черноморието. Ето защо апетитите на инвеститорите от дълги години са насочени натам, особено след построяването на ваканционния комплекс „Свети Тома“, чийто собственик е „Главболгарстрой“.
Наскоро собствениците установили, че пречиствателната станция на комплекса им е застрашена от свлачище и получили разрешително да го укрепят. Резултатът е следният: на мястото, където преди години земята се свлече до самия плаж, сега е излято огромно количество бетон. „Главболгарстрой“ е получила и разрешение да построи комплекс върху самото укрепление на свлачището. Така се стига до друг прецедент: комплексът е получил разрешително за строеж в имот на първа линия. Заради свлачището обаче имотът вече се намира на брега на морето.
След разплитане на случая, който на пръв поглед изглежда законен заради всички необходими разрешителни, които има строителят, екологът Тома Белев призова в открито писмо за проверки. Реакцията не закъсня и премиерът, който преди дни призова партията си да реагира на всички обвинения, разпореди проверка на казуса.
Гората не е гора, има само такъв характер
Междувременно в публичното пространство се появи поредният случай: оказа се, че статутът на борова гора край Арапя не е статут на борова гора, което прави възможно изсичането й и застрояването на терена. В този казус няма нарушение на закона, смятат властите.
Пред БНР от регионалната екоинспекция в Бургас и от община Царево обявиха, че строежът е законен.
Върху имота, който отново се намира до самото море, ще се строят шест вили. По думите на кмета на Царево Георги Лапчев застрояване там е разрешено още през далечната 1997 година.
Инвеститорът пък е бивш общински съветник от ГЕРБ.
"Характерът на това, което виждаме, е гора, но по документи е урбанизиран терен“, добави Лапчев в интервю за бТВ.
Подобен тип обяснения не са новост за кмета. Преди месеци, когато ставаше дума за други строителни дейности върху дюни, той се запита "дюната дюна ли е", след което допълни, че това трябва да се докаже с документи, а не "да се твърди на думи".
И още един съвсем законен строеж
В същото време в социалните мрежи се появиха нови снимки на строителни дейности - този път в къмпинг „Градина“. И за него институциите обявиха, че има всички необходими разрешителни. Строежът се извършва на база съгласувано наскоро инвестиционно предложение за изграждане на ресторант, бар, магазини, обслужваща улица и паркинг в частен имот на площ от 5.5 дка.
Имотът обаче попада в границите на защитена зона "Бакърлъка". Зоната е за опазване на дивите птици и граничи със защитена зона "Плаж Градина – Златна рибка" – за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Според еколози строителството се извършва и върху дюни. Кметът на Созопол Панайот Рейзи каза пред Нова ТВ, че преди 2008 г. никой не е говорил за дюни, а "думата е била вкарана в устата на еколозите" много след като земята е била категоризирана и раздадена. От изказването му се разбра, че строителството на нови ресторанти и магазини на къмпинг "Градина" по документи не е върху дюни, а върху "лозе".
В крайна сметка
В крайна сметка в петък ДНСК спря строежа на Шофьорския плаж до Алепу. Лапчев пък е сезирал прокуратурата за строителството на бившия общинар от ГЕРБ в гората край Арапя, която само има „характер“ на такава, но по документи не е. Веднага след това строежът и там бе временно спрян.
Малко по-късно през деня стана ясно, че и инвеститорът в строежите на къпинг "Градина" се е отказал изведнъж от тях.
