След масови протести лидерът на опозицията във Венецуела Хуан Гуайдо беше издигнат за временен президент на страната.
САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина и Колумбия го признаха за легитимен държавен глава. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск също обяви подкрепата си за „демократичните сили във Венецуела“.
В отговор Николас Мадуро обяви, че прекратява дипломатическите отношения със САЩ и даде на американските дипломати 72 часа да напуснат страната. Армията все още е на негова страна.
Русия и Турция продължават да подкрепят президента социалист.
Законен президент ли е Мадуро?
Николас Мадуро започна втория си шестгодишен мандат на 10 януари 2019 г. САЩ и ЕС обаче не признават избора му за легитимен. Причината са нарушенията на проведените през май избори.
Опозицията бойкотира вота, защото той беше изтеглен от управляващите повече от половин година по-рано. С това Мадуро е целял да се възползва от разделението в опозиционните партии, смятат техни представители.
Според източници на Ройтерс от местната Централна избирателна комисия избирателната активност всъщност е била по-ниска от официално представените данни – малко над 30%.
САЩ и ЕС наложиха санкции на високопоставени държавни служители след вота заради изборни нарушения.
Има ли Хуан Гуайдо право да се обяви за президент?
Председателят на доминирания от опозицията парламент Хуан Гуайдо беше подрепен от протестиращите срещу управлението на Мадуро. Той мотивира легитимността си с член от конституцията, който позволява на председателя на парламента да поеме временно позицията държавен глава, ако този пост е освободен.
Опозицията и значителна част от международната общност не приемат избора на Мадуро през май 2018 г. за легитимен. За Гуайдо, от друга страна, не са повдигнати такива съмнения.
Защо протестират венецуелците?
Николас Мадуро стана президент на Венецуела след смъртта на Уго Чавес през 2013 г. Година по-късно страната изпадна в тежка икономическа криза. От началото на 2018 г. инфлацията е 1 300 000%. Един американски долар се равнява на 637 венецуелски боливара.
Сред причините една от най-богатите на петрол страни в света да изпадне в толкова сериозна криза е именно зависисмостта на икономиката от износа на нефт. До 2014 г. той представлява 95% от износ на Венецуела, а социалистическото правителство гарантира големи социални придобивки на гражданите без да диверсифицира икономиката, коментират икономисти пред Би Би Си.
През 2014 г. цените на петрола рязко паднаха и предизвикаха спад на чуждестранната валута, която Каракас получава от продажбата на нефт. Вносът намаля, а цените на продуктите започнаха рязко да се увеличават. Правителството на Николас Мадуро започна да печата пари и да вдига минималната работна заплата, за да увеличи популярността си сред населението. Така стойността на боливара падаше все по-бързо, а чуждестранните инвестиции намаляваха. Минималната заплата достигна 4 500 боливара, равняващи се на 6 долара. Средната заплата стана около 10 долара.
Гладът принуди около три милиона души (10% от населението на Венецуела) да напуснат страната, сочат данните на ООН. Това предизвика бежанска криза в съседните държави.
Малко преди изборите Мадуро се срещна с руския президент Владимир Путин и двамата се договориха Русия да инвестира 5 милиона долара в нефтената промишлиност на Венецуела и да внесе 600 000 тона зърнени култури в станата.
Венецуела обаче е под международни санкции заради нарушаване на човешките права. През 2018 г. ООН съобщи за стотици убийства на граждани от силите за сигурност. Регистрирани са още хиляди случаи на полицейско насилие.
