Всяка година Европейският съюз решава да отбележи една или две годишнини, за да подчертае, че въпреки критиките към организацията, тя има сериозни постижения.
По-рано тази година Брюксел отпразнува 20 години от въвеждането на еврото с речи и дебати в Европейския парламент. Посланието бе ясно: общата валута остава.
По-късно тази година ЕС ще отбележи 40 години от първите преки избори за Европейски парламент. Има обаче и друг юбилей, който ЕС изглежда иска да скрие под килима колкото се може по-бързо – десетата годишнина на Източното партньорство.
Иронията е, че има основания да се твърди, че това е един от малкото успешни проекти във външната политика на ЕС, откакто организацията започна да се превръща в по-сериозен играч в тази сфера. За сравнение, неговият южен братовчед, Средиземноморският съюз, който бе създаден почти по същото време, няма с какво друго да се похвали, освен с хубавия си офис в Барселона.
Източното партньорство постигна истински напредък в последните години - споразумения за асоцииране и договори за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна, отпадане на визите за гражданите за трите държави, по-близко сътрудничество с Армения и скорошно подобно развитие с Азербайджан. Като добавим и петте срещи с участие на най-високо равнище, излиза, че си заслужава ЕС да отпразнува тази годишнина подобаващо. През 2019 трябваше да има шеста среща, десет години след поставянето на началото в Прага и две години след последната среща в Брюксел, каквато е досегашната практика на Източното партньорство.
Но да не бързаме
За тази година бе планирана среща, но никой не прояви особен интерес. Ротационният председател на ЕС, Румъния, ще е домакин на среща в Сибиу през май, която трябва да очертае бъдещето на ЕС след Брекзит, и не изгаря от желание да прави и друго събитие. Следващият председател на ЕС, Финландия, иска да има „икономично председателство“, без помпозност и големи събития. Освен това, наесен цялата Европейска комисия и председателят на Европейския съвет ще бъдат сменени, което означава, че повечето страни ще отделят времето си да лобират за по-добри места в институциите.
Вместо това се заговори за специално събитие в Швеция. Това е логично, защото страната е един от създателите на партньорството заедно с Полша, но парламентарните избори наесен и последващото създаване на правителство в Стокхолм правят това невъзможно. Освен това, официални лица ми казаха, че ще е странно да се проведе среща в страна, която не председателства съюза. А и нито една източна страна-членка не желае да домакинства такова събитие, защото на изток искат целият ЕС да поеме отговорност за партньорството, а не само страните, които граничат с партньорите.
Вместо това ще има т.нар. „конференция на високо равнище“ за Източното партньорство в Брюксел на 14 май. Тя е сбутана между срещата в Сибиу и европейските избори. Ще се проведе ден след Съвета по външна политика на ЕС и надеждата е, че някои външни министри ще останат още една нощ. Не е ясно и кой ще дойде от името на шестте източни партньора. Ако някога сме се питали колко много ЕС се интересува от източните си съседи през 2019, отговорът е пред очите ни.
