Борисов за първи път допусна, че ГЕРБ може да претърпи крах. Доскоро той твърдеше, че е непобедим, а единственото партийно поражение на президентския вот миналата година обясни с „желание да загуби“. Но сега, в началото на година с два вида избори, той признава, че може да бъде победен.
В 40-минутно слово по време на Националната предизборна конференция на ГЕРБ в неделя, Борисов заяви, че партията му е направила толкова много за страната, че това са чак постижения, невъзможни за една партия, обаче „вече се износва“. БСП пък, които били „провалени политици“ вече я доближавали по рейтинг. Това трябвало да светне „червената лампичка“ на партийците от формацията на Бойко Борисов, защото ако не се случи, той щял „да им светне синята“. Иначе в момента всички говорят за корупция, която, явно, според премиера съществува, тъй като по думите му „ако не си почистите къщичката рано или късно ще избие дали в суджук или в нещо друго“. Колкото до министрите – някои от тях „внасяли глупости“ под формата на законодателни предложения.
Всички тези акценти трябваше да послужат за традиционното „нахъсване“ на актива. Дали обаче ефектът ще бъде мотивиране на формацията?
Червена лампичка, синя лампичка, суджук-гейт, "глупости" на министрите - акценти от речта на премиера
Въпросът е актуален на фона на признание, което за първи път чуваме от устата на иначе демонстриращия самоувереност премиер: че ГЕРБ може да загуби. Това е новина. Колкото и да я маскират зад всякакви екзотични заключения от вида на прозрението, че хората не харесвали елитарни партии, а такива близо до тях (нечувано откритие, откъдето и да се погледне) всичко говори, че ГЕРБ вижда края на своята непобдимост.
Ето защо вече приказките за магистрали, фонтани, спортни зали, селски стадиони и всевъзможни други успехи – любим инструмент за показване на сила от страна на Борисов, не могат да бъдат ползвани, както той доскоро правеше. Нещо повече: те не могат да бъдат ползвани дори пред партийния актив, който по подразбиране би бил благосклонен към лидера си и не би му додирял (поне публично).
Признанията обаче не спират дотук. Внимателното вслушване в речта на премиера показва и друго: ясното осъзнаване за прогниващата вече партийна конструкция, разядена от корупция. Неслучайно след като казва пред актива си, че „всички говорят за корупция“, той дава и задача – „разчистване на къщичката“, от която можело да изскочат я суджуци, я нещо друго. И ако репликата на Борисов изглежда на пръв поглед като част от поток на съзнанието, то подобно заключение би било прибързано. Думите му са тясно свързани с онзи страх от загуба, който беляза цялото партийно събитие на ГЕРБ в неделя.
В поведението на премиера вече няма и следа от самонадеяната мантра, повтаряна преди всички избори: „били сме ги всеки път досега, ще ги бием пак“. Защото Борисов знае: цялостното усещане за ширещата се корупция в България, която остава ненаказана (а често и непреследвана) разкри истинското лице на формацията му. А то не се различава особено от онези, които той нарича „провалени политици“. Затова някак съвсем по Фройд той изрази на глас най-големия си страх: провалените политици го настигат. Другият вариант за тълкувание е, че именно неговата формация се е запътила с квантови подскоци към техния провал...
Най-големият страх на Борисов: "провалените политици" го настигат.
Част от провала са „глупостите“, които министрите внасят и, за които премиерът заговори. Но част от провала е и философията, наложена от Борисов в годините. От създаването си до момента ГЕРБ не произведе политици, а се крепи единствено и само на мнението на партийния лидер. Това е и причината сега, когато той търси някого, който да защитава формацията, публично да стигне до извода: „накрая винаги гледам Тома Биков. Или Цветанов и още двама-трима“.
Наред с признанията – съзнателни или не, неизговорени пред публиката останаха основните причини, заради които ГЕРБ се „изравнява“ с БСП. Борисов и партията му изглеждат все по-тясно свързани с ДПС. И по-лошото: налице са всички белези, че управляват благодарение на движението. Състояние, в което до голяма степен е и левицата, въпреки че еманацията на зависимостта бе кабинета „Орешарски“. Тази зависимост със сигурност се усеща в ГЕРБ. И със сигурност ще рефлектира върху Борисов, който инак плаши съпартийците си, че „ако не им светнат червените лампи, той ще им светне сините“.
Големият проблем за премиера всъщност би бил, ако на партията му наистина й светне лампа (без значение в какъв цвят е) защо „провалени политици“ може не само да ги настигнат, а и да ги задминат...
Позицията на Полина Паунова е авторска и не е задължително да съвпада с позицията на Свободна Европа.
