Срутването на сградата на столичната ул. „Алабин“ преди повече от 12 години, при което загинаха две млади жени, е било причинено от лошото състояние на фасадата ѝ.
Това е основното заключение на съдия Величка Маринкова от Софийския градски съд (СГС) в мотивите ѝ по делото, които станаха достъпни във вторник. Оправдателната присъда срещу четиримата подсъдими беше произнесена през ноември 2018 г.
Според мотивите на съда сградата не е рухнала заради това, че собствениците са извършвали ремонт, а заради това, че фасадата е била в лошо състояние.
След смъртта на 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова пред съда бяха изправени собственикът на кооперацията Георги Кирчев, техническият експерт, който е трябвало да я подготви за ремонт Николай Симеонов, контролиращият ремонта инж. Петър Петров и собственикът на фирмата изпълнител на ремонтните дейности Манчо Антонов, който бе съден задочно, защото от години е в чужбина.
„За това състояние на сградата влияние оказват освен конструктивните й недостатъци, още и възрастта на сградата към деня на инцидента – 92 години. За настъпилия инцидент от значение са били протичалите процеси на корозия на метала, карбонизацията на разтворите на зидариите, естественото изветряване на разтвора и зидарийните тела, ерозия на зидарията, процесите на гниене на дървените части – всички те естествени процеси на стареене на сградата”, мотивира се СГС.
Съдът цитира констатациите на вещите лица, които обаче са направени само по документи, а не чрез огледи на мястото на срутената сграда. Причината е, че само ден след трагичния инцидент тогавашният зам.-кмет на София Цветан Цветанов издава заповед останките от сградата да бъдат разчистени. Това става без разрешение от наблюдаващ прокурор, отбелязва СГС.
“Вещите лица са могли да направят оглед на останките едва след тяхното извозване в двора на Национална следствена служба и едва след като същите са били допълнително манипулирани, за да бъдат досъборени и пренесени. Което, както сочат всички вещи лица, респективно както подчертават и всички страни по делото, е било изключително прибързано и излишно, тъй като сградата е могла да бъде обезопасена преди да бъде доразрушена и е имало възможност специалистите да извършат оглед на място на останките и да ги заснемат, за да могат да дадат своето обосновано становище относно причината за падането на южната фасадна стена”, се казва в мотивите на съдия Маринкова.
Преди да стигне до съдебната зала, казусът претърпя много обрати, като бе връщан на прокуратурата за отстраняване на пропуски. Ключов в началото изглеждаше свидетелят Николай Александров, който твърдеше пред разследващите, че в деня на трагедията Кирчев е наредил да се изкъртят петте носещи колони. Впоследствие той обаче се отрече от показанията си и по тази причина тези негови твърдения въобще не бяха включени в последния вариант на обвинителния акт по делото.
Разследването продължи близо 10 години, като бе ръководено от петима прокурори и през 2010 г. бе прекратено с мотива, че няма престъпление и не могат да се посочат виновни. Това решение бе отменено от Софийския градски съд, но прокуратурата обжалва пред втората инстанция. В определението си апелативните съдии остро разкритикуваха работата на разследващите заради тяхното бездействие в продължение на години.
Оправдателните присъди на четиримата подсъдими по делото не са окончателни и наблюдаващият прокурор Милко Момчев заяви веднага след произнасянето на решението на първа инстанция, че ще го обжалва пред Софийския апелативен съд.
